Тя се приближи до седналия си на дивана съпруг, прегърна го и притисна буза към рошавата му рижа коса.
— Защото не искам ти да ме караш. Нали знаеш една от заповедите в нашия занаят — не въвличай близките си.
— Да не би това пътуване да е опасно — разтревожи се Алексей.
— Няма такова нещо, слънчице, най-обикновено е. Да намеря поликлиниката и родилния дом и да иззема медицински картони. Стрелба и преследвания не се предвиждат.
— Тогава защо не искаш да те придружа?
— Защото не искам по време на работа да ни виждат заедно. Сто пъти съм ти казвала, че нашите близки са най-уязвимото ни място. Едно е, когато с теб отиваме на театър, а съвсем друго, когато изпълнявам задание в твоята компания. Заинтересованите хора могат да си помислят, че ти си в течение на служебните ми работи, и да се опитат да откопчат нещо от теб. Или да започнат да те сплашват. Или още някоя пакост да измислят. Не, Льоша, не ми трябва такова главоболие. Аз спокойно ще отида със Стасов, не се страхувам за него, той е десет пъти по-силен и по-опитен от мен.
— Но ти можеш просто да вземеш колата, щом не искаш да те карам — не се предаваше Алексей. — Защо трябва да създаваш трудности на Стасов?
— Льошик, нали знаеш, че не понасям шофирането. Страхувам се от колата. Ами ако се повреди, какво ще правя тогава?
— А колата на Стасов, разбира се, не се поврежда. Тя е много специална — иронично вметна той.
— Ако неговата кола се счупи, той, първо, ще я поправи и, второ, винаги мога да се кача на електричката и да се върна в Москва. А ако аз бъда зад волана на твоята кола, няма да мога да я изоставя и ще стърча там като ненормална.
— А Стасов, значи, ще го изоставиш?
— Ще го изоставя — без колебание отвърна Настя. — Стасов е възрастен и самостоятелен мъж, а колата е малка и глупава, тя не може да бъде оставяна сама, защото непременно ще я откраднат.
— Бива си те, Аска — засмя се Алексей. — Ако аз имах отговор за всичко, бих станал най-добрият детектив в света.
Рано сутринта Стасов откара Лиля в училище и се отправи към Шчелковското шосе, където живееше Настя Каменская. На входа вместо Настя го очакваше съпругът й, който заяви, че няма да го пусне, без да закуси в дома му. Стасов не възрази, защото той много му допадаше, пък и чаша кафе съвсем не му бе излишна.
В Чехов пристигнаха към единадесет часа, доста бързо откриха детската поликлиника, но за тяхно разочарование се оказа, че картоните с дванадесетгодишна давност могат да бъдат намерени в архива само от една жена, която няма да пристигне по-рано от час.
— Тя е пенсионерка — обясниха им в регистратурата, — работи на половин щатна бройка. Днес е на работа следобед от един до пет.
— А къде се намира родилният дом?
— След три пресечки.
Тръгнаха към родилния дом. Като се качиха на втория етаж, където се намираше кабинетът на главния лекар, Стасов се разположи върху мекото кожено диванче и протегна дългите си крака с намерение да почете вестник, докато Настя контактува с медицинското началство. Оказа се обаче, че е забравил вестника в колата си, и започна по навик да обшарва с поглед стените, за да си убие времето — стенвестници, нагледна агитация, обяви за членовете на профсъюзната организация. В далечния ъгъл на коридора забеляза табло със снимки и се приближи до него. Под надпис с едри букви: „НАШИТЕ ВЕТЕРАНИ“ бяха подредени портрети на лекари, медицински сестри, санитарки и административни служители. Както очите му пробягваха по непознатите лица, Стасов изведнъж потръпна. От една снимка го „гледаше“ Владимир Петрович Пригарин.
Четиринадесета глава
Чак когато се настаниха в колата, Настя забеляза, че Стасов е угрижен.
— Влад, случило ли се е нещо? — попита го обезпокоена.
— Нищо. Просто поредното съвпадение. А кой знае защо, съвпаденията винаги ме изкарват от релсите. Такава е особеността на мисленето ми.
— Какво ти е съвпаднало?
— В този родилен дом е работил един от свидетелите по делото на Досюков.
— Спри колата!
— Защо?
— Спри, Стасов.
Той послушно натисна спирачките, отби на банкета, спря и изгаси двигателя.
— Как се казва свидетелят?
— Владимир Петровия Пригарин.
Настя веднага се зае да разглежда медицинския картон.