— Какво искаш да намериш в него? — полюбопитства детективът.
— Интересно, дали пък случайно твоят Пригарин не е израждал моята Параскевич.
— И какво от това, ако я е израждал.
— Нищо. Просто ми е интересно. За разлика от теб, аз обичам съвпаденията. Те украсяват нашия сив и монотонен живот — измърмори тя, прехвърляйки страниците. — Да, ето ги записките на лекаря за протичането на раждането. Но подписът е такъв, че не може да се разбере фамилията, само едни завъртулки. Прави завой, Стасов, връщаме се.
— Защо? Какво искаш да узнаеш?
— Искам да узная чий е подписът.
— Дори и да е на Пригарин, какво значение има?
Настя затвори картона, обърна се към Стасов и внимателно се взря в лицето му.
— Владик, ти мен ли се опитваш да заблуждаваш или самия себе си? Нали пръв каза, че съвпадението не ти харесва.
— Малко ли неща не ми харесват — изсумтя той. — Ако започна да обръщам внимание на всяка глупост, която се пръкне в главата ми, къде ще му излезе краят?
— Стасов, ти си професионалист с двадесетгодишен стаж. Щом нещо не ти харесва, трябва да го провериш и да се успокоиш. При теб предчувствието сработва по-бързо, отколкото да се пораздвижи мозъкът ти. Тази болест е характерна за всички професионалисти.
— А ти не се ли причисляваш към тях?
— Засега не, още съм мъничка, още много хляб трябва да изям, докато стана истински професионалист. Затова предчувствието при мен съвсем липсва и го компенсирам с логика и анализи.
Този път влязоха заедно в кабинета на главния лекар.
— Какво има още? — недоволно надигна глава той, откъсвайки се от книжата върху бюрото си.
— Още един малък въпрос — ласкаво му се усмихна Настя, подавайки му картона, предварително отворен на нужната страница. — Погледнете, ако обичате, чий е подписът.
Главният лекар разглежда няколко секунди завъртулките.
— Прилича на подписа на доктор Пригарин, но той вече не работи при нас. Пенсионира се.
— Какво означава „прилича“? — настоя тя. — При вас тук няма ли някой документ, подписан от Пригарин?
— Ей сега ще намеря.
Шефът на родилния дом с въздишка се надигна и се отправи към сейфа.
— Като един от най-опитните лекари и с най-голям стаж, Владимир Петрович ми помагаше през последните години да съставям всякакви отчети и справки. Ще потърся нещо, обикновено не унищожавам никакви документи. Да, ето…
Той връчи на Настя няколко листа, изписани с дребен, нечетлив почерк. Разбира се, за двадесет и осемте години, изминали от времето, когато Галина Ивановна Параскевич е родила сина си, почеркът малко се бе променил, но само малко. И подписът бе станал по-широк, като към него бе добавено още едно „кравайче“.
— Прочетете, ако обичате, какво пише в картона — помоли Настя. — Може би от текста ще разберете дали записките са водени от Пригарин или не.
Главният лекар се взря в „йероглифите“ и изхъмка.
— Да, без съмнение, Пригарин го е написал — уверено заяви той. — На родилката е правено цезарово сечение и това обяснява всичко.
— Тоест?
— Пригарин е прекрасен хирург, има златни ръце. През всичките тридесет години и нещо, които е прекарал тук, цезарово сечение е правил само той. Разбира се, с изключение на случаите, когато е бил в отпуск или болен. Тогава или канехме друг специалист, или изпращахме родилката в друг родилен дом. Но повтарям, това бяха изключителни случаи, много редки. Виждате ли, както се казва, Владимир Петрович има божа дарба за лекар. За него нямаше нищо по-важно от израждането на бебета, той живееше, дишаше с това, смяташе го за свое призвание и най-важна мисия на живота си. А отпуска си обикновено прекарваше на двадесетина километра оттук и винаги можехме да го извикаме, ако се наложеше да бъде направено цезарово сечение. Той дори настояваше непременно да бъде извикан в подобни случаи. Но ако все пак отидеше някъде много далеко или боледуваше от нещо инфекциозно, тогава, разбира се, се налагаше да се лишим от услугите му. Мога ли да знам от какво е предизвикан интересът ви към Владимир Петрович?
— Естествено — кимна Настя. — Ние събираме материал за провеждане на съдебнопсихиатрична експертиза и би било добре, ако израждащият лекар си спомни имало ли е някакви усложнения.
— Само че…
Главният лекар изумено се втренчи в първата страница на медицинския картон.
— Това е било преди цяла вечност! Какво би могъл да си спомни?