— Не е чак толкова спешно, Соломон Яковлевич. Е, какво, Светлана Игоревна — обърна се следователят към вдовицата, — ако нямате въпроси към мен, можем да се сбогуваме.
Светлана мило се усмихна, облече късото си кожухче и си отиде. Когато стъпките й отшумяха по коридора, академикът придърпа стола си по-близо до Олшански и скръсти ръце на гърдите си, сякаш се приготвяше за дълъг и сериозен разговор.
— Моля да бъда извинен, уважаеми, аз позакъснях и когато пристигнах, дамата вече беше тук. Затова ми беше неловко да ви задавам прекалено много въпроси.
— А имахте ли такива?
— Безусловно. Преди всичко бих искал да разбера във връзка с какво е възникнала необходимостта от толкова рядката за днешно време експертиза. С какво би могла да се провини пред правозащитната система една крехка пеперудка?
— Разбирате ли, Светлана Игоревна е вдовица на известен писател. Поне така смятахме до неотдавна. Съпругът й е бил убит преди около месец.
— Какво говорите! Тя абсолютно не прилича на неутешима вдовица. Сериозна млада дама, само дето малко се усмихва.
— Това е съвсем друго поколение, Соломон Яковлевич. По време на вашата и дори на моята младост на девойките се внушаваше, че най-важното нещо в живота е да се сдобият със съпруг. При това този съпруг може да бъде всякакъв, дори и пияница, но трябва да го има, защото неомъжената жена се считаше за непълноценна. Овдовяването, особено ранното, се превръщаше в трагедия не само заради загубата на близкия човек, но и заради изгубването на съпруга, защото да се търси нов беше проблематично, особено на четиридесет-петдесет години. А сега към това се отнасят по друг начин. Много жени по принцип не се омъжват, макар да не им липсват предложения за брак. Това просто не им е нужно. А загубата на близък човек се смекчава от усещането, че целият живот е пред тях и че ще имат възможността да преодолеят всичко и да започнат отначало. Та значи, Светлана Игоревна твърди, че в действителност автор на всички книги, прославили съпруга й, е самата тя, но със знанието и съгласието на мъжа й те са излизали под негово име, защото уж така било по-добре от гледна точка на рекламата.
— Защо? — учуди се Зафрен. — Това има ли отношение към причината за смъртта му?
— Най-пряко, Соломон Яковлевич. В хода на следствието бяха установени факти, позволяващи да се направи извода, че мъжът на Светлана Игоревна е искал да сложи край на живата си, но тъй като не му е достигнало мъжество да го стори сам, той е помолил човек, над когото е имал огромно влияние, да произведе съдбоносния изстрел. Според Светлана Игоревна, мъжът й бил извънредно много угнетен от факта, че живее от нейните пари и при това се е ползвал от слава, забележете, от огромна слава и популярност, които фактически не са му принадлежали, не са били заслужени. При определени условия това би могло да стане причина за самоубийство, но аз трябва да разбера съществувала ли е наистина такава ситуация или Светлана Игоревна, меко казано, ме въвежда в заблуждение.
— Превъзходно — радостно потри ръце академикът. — Това много ще освежи моя старчески живот. Такъв любопитен обрат отдавна не е имало в практиката ми. Сигурно помните, уважаеми, по какъв скучен повод се срещнахме за последен път. Май че беше преди десетина годинки.
— Дванадесет — уточни с усмивка Олшански. — Разбира се, че помня. Някакъв нахален търговец на стихосбирки от уж неизвестни стихове на Цветаева и Пастернак. Нали?
— Вярно, вярно. Търговецът наистина беше нахален, но партньорът му, който е съчинил тези стихове, беше безумно, безумно талантлив! Защо не ги е публикувал под собственото си име? Би могъл Да стане много прочут поет! Ама не, свързал се с някакви пройдохи. Аз тогава не го разбрах и досега не мога да го разбера.
— Соломон Яковлевич, за него парите са били по-ценни от славата — това е обяснението. Срещат се хора, които напълно са лишени от честолюбие. Тяхното мошеничество им носи по-бързо и по-много пари, а като поети те не биха забогатели скоро. За съжаление, в ония времена големите хонорари идваха доста по-късно от известността. А пък сега поезията въобще не е на мода.
— В крайна сметка, какво получи този гениален глупак? Би бил беден, но известен, а така си остана беден и в затвора. И вие смятате това за равностойна замяна?
— Не, не смятам. Но той явно го е смятал. За затвора съвсем не е мислил, а се е интересувал само от печалбата.