— Нищо няма да й стане. А ако малко пострада, ще й е от полза. Може би поне ще престане да тормози баща ми и ще му позволи спокойно да доживее старините си. И въобще, Света, това не е повод за скандал. Защо се впрягаш толкова? Майка ми те тероризира с омразата си цели шест години, а ти вече си готова да забравиш всичко и да се втурнеш да я утешаваш. Не помниш ли как дойде при теб да спазари половината от хонорара? Забрави ли как те обиждаше? Много ти е къса паметта. Но моята, Света, е дълга и няма да простя на никого лошото отношение към теб. Людмила получи това, което си заслужи, и майка ми ще си го получи, не се съмнявай.
— Льоня, моля Фе…
Светлана се овладя и понижи глас.
— Льоня, не трябва да отмъщаваш на никого, моля те. Мъстта разяжда душата, в нея няма смисъл, тя е безплодна и безцелна. Не се сърдя на никого, аз всичко простих. Простих на Людмила, защото е нещастна, самотна и смахната. Простих на майка ти, защото е трудно да се измисли по-голяма мъка от тази, която тя сега преживява. Остави я на мира.
— А аз пък не съм й простил — упорито възрази Леонид. — И хайде да не обсъждаме повече тази тема. По-добре чуй какво написах днес. Само че на стария академик не дадох тази външност, която ти ми описа вчера. Затова пък оставих истинското му име, защото е много колоритно.
Светлана внимателно слушаше как Леонид й чете гласно сцената на обяснението между героинята и стария академик. Да, съпругът й действително беше талантлив. И сега, когато за всички той беше мъртъв, талантът му бе още по-ярък, сякаш от него бяха смъкнати няколкото слоя прозрачен муселин, позволяващи да се видят общите контури, но скриващи детайлите и цветовите нюанси.
— Е, как е? — запита той, дочитайки сцената.
— Потресаващо — искрено отвърна Светлана. — Най-доброто, което си написал досега. Не се ли страхуваш, че ще предизвика подозрения?
— Това е естествен процес — усмихна се Леонид. — Авторът се усъвършенства, майсторството му расте.
— Но не чак толкова рязко…
— Не забравяй, че си преживяла трагедия, загубила си любимия си мъж. Емоционалният трус не е преминал безследно и за творчеството ти. Не се бой, Светка, по-странно би било обратното — ако след случилото се ти продължаваш да пишеш като преди. Ще ми бъдеш най-великата писателка на Русия, ще видиш. Ще се гордея с теб.
— Льоня, струва ми се, че не бива… Напразно го започнахме. Няма да издържа. Непрекъснато се налага да се преструвам и да лъжа. Мислех си, че ще е лесно. Но сега…
— Какво сега? — хладно попита Леонид. — Искаш да кажеш, че аз съм отявлен лъжец и за мен всичко е лесно и просто, а ти си светица? Току-що ме обвини във всички смъртни грехове за Людмила и майка ми, каза ми, че съм жесток и безжалостен, а вече излиза, че съм и лъжец? Прекрасно. Какво ще стане по-нататък? Може би и смъртта на Андрей ще прехвърлиш изцяло върху мен?
— Льонечка, скъпи, толкова те обичам — жално произнесе Светлана. — Но сега всичко стана дотолкова различно, че не мога да се адаптирам.
— И аз те обичам, Светик — рече доста по-меко той. — Много те обичам. Именно затова не мога да простя на тези, които са те оскърбявали. Та аз разбирам всичко, скъпа, разбирам колко ти е трудно с мен. Аз съм нищожен пелтек, който не умее да разговаря с издателите, който им дава своите работи на безценица, слаб и жалостив. А ти търпеше това толкова години и нито веднъж не ме упрекна. Само въздишаше. Помня как всеки път ти обещавах, че това повече няма да се повтори, че повече няма да позволя някой да виси на шията ми И ще настоявам за приличен хонорар, вместо да се разкисвам и да отстъпвам. Но пишех ново нещо и те отново пристигаха и се кълняха, че пак се нуждаят от помощ, но това им е за последен път, и аз им пак им вярвах и се предавах. И от този порочен кръг можех да се измъкна само по един-единствен начин — като престана да съществувам. И аз престанах. Изтръгнах се от гнета на собственото си минало поведение, с което се бях натикал в ъгъла. Изтръгнах се от гнета на майка си, която ми смъкваше кожата, заставяйки ме да бъда такъв, какъвто на нея й се искаше да ме види. А аз не съм такъв и ти прекрасно го знаеш. Да не мислиш, че ми е лесно непрекъснато да изпитвам злоба и раздразнение, когато общувам с нея, и да не смея да произнеса нито звук. Да гледам как те тормози и да си мълча? Затова пък сега съм свободен, Светка. Истински съм свободен. И световна слава не ми е необходима. Аз си получих своето, а останалото нека бъде за теб.