— Казах ви съвсем ясно, че не ви познавам! — почти извика, опитвайки се да направи крачка встрани и да заобиколи натрапника. — Направете ми път да мина!
Но той само още по-силно стисна ръката й. Заболя я.
— Добре, Ира, не се прави на глупачка. Щом си сменила занаята, защо не кажеш, а ме баламосваш?
Ирина се помъчи да се изтръгне от хватката му и в този момент с крайчето на окото си забеляза милиционерската патрулна кола.
— Оставете ме! — закрещя колкото й глас държи и блъсна мъжа, за да привлече вниманието на органите на реда.
Колата спря зад гърба на агресивния нахалник и от нея лениво излязоха двама милиционери.
— Какво става тук? — запита го единият.
Той пусна ръката на Ирина, но ни най-малко не се стресна.
— Срещнах позната — отвърна спокойно. — А тя не може да се сети кой съм.
— Не го познавам! За пръв път го виждам! Отдръпнете се да мина!
— Не поостъпвате добре, гражданино — все така лениво проточи милиционерът. — Защо обиждате гражданката? Защо й досаждате, щом не иска да разговаря с вас?
— Но аз наистина я познавам, ние сме добри познати. Можете да проверите. Името й е Ирина.
— Как се казвате, гражданко?
— Ирина — промълви тя, вече разбирайки, че е сгрешила и не е трябвало да се уповава на милиционерите.
Бе разчитала, че като ги види, напористият Гера ще си подвие опашката и ще изчезне, но съдейки по всичко, той не възнамеряваше да предава позициите си и имаше твърдото намерение да отстоява правото си на частен разговор с нея. А на милицията не й оставаше нищо друго, освен да направи рутинните за подобни ситуации процедури.
— Вие познавате ли този човек?
— Казах ви, че за пръв път го виждам.
— Тогава откъде знае името ви?
— Не знам.
— Гражданино, защо досаждате на жената? Хващате я за ръката, не й давате да мине. Това не е разрешено.
— Защо я защитавате?! — озъби се Герман. — Та това е уличница, проститутка. Прави се на девственица и върти невинно очички, сякаш не я знам коя е и къде работи.
— Така ли? — внезапно се заинтересува милиционерът. — И къде работи?
— В кабинета за масажи „Атлант“, можете да проверите.
— Аз съм съпруга на депутата Берьозин — отчаяно рече Ирина, осъзнавайки, че всичко отива по дяволите.
— Имате ли документи?
— Не… — обърка се тя. — Живея съвсем наблизо, излязох само до магазина. Защо са ми документи?
— Лъже! — с неочаквана злоба процеди Герман. — Винаги са ми казвали, че на курвите и душата им е курвенска, но аз, глупакът, не вярвах. Сега се убедих, че е вярно. Кого правиш на балама, мръсна пачавро? Да не мислиш, че съм забравил как ме яздеше и скимтеше от кеф? Евтина кучка!
— Гражданино! — вече по-строго се обади милиционерът, преминавайки на „ти“. — Мери си думите, че може да си изпросиш нещо за хулиганство! Веднага се извини на гражданката и да тръгваме към участъка.
— Защо?
— Как защо? За ръката хваща ли я? Хваща я. Досаждаше ли й? Досаждаше й. Освен това се изразяваш нецензурно на обществено място в присъствието на милиционерски служители. Да вървим, ще съставим протоколче, ще те глобим. Точно както се полага.
— Абе що не си…
Герман се опита да си тръгне, но милиционерът ловко го сграбчи за якето.
— Ти май съвсем се увлече! — злорадо произнесе той. — Това се нарича оказване съпротива на работник от милицията. Така ще ти го набия в главата, че ще ме запомниш!
Герман се дръпна, мъчейки се да се откопчи, и направи подсечка на милиционера. Той рухна върху отъпкания сняг. В този момент вторият милиционер се хвърли върху Герман и изви ръката му зад гърба.
— Край, стига — рече му спокойно. — Разговорите свършиха, сега ще започне тълкуването им. Гражданко, вас също ще помоля да се качите в колата.
— Но защо? — плахо възрази Ирина. — Аз в какво съм се провинила?
— В нищо — великодушно отвърна служителят на реда. — Ще свидетелствате как той се изразяваше и се съпротивляваше. Същевременно ще проверим и самоличността ви. Може да се окаже, че наистина сте се познавали отпреди и той си е изяснявал отношенията с вас, а не е хулиганствал.