После Ирина осъзна, че ще й бъде трудно да го запази в тайна. Желанието й да го сподели беше силно и нарастваше с всяка изминала минута. Не смееше да си признае, че в основата на това желание стоеше надеждата, че Сергей ще й съчувства, ще я съжали и ще се вълнува заедно с нея. Искаше й се той да я успокои и утеши. И съвсем не поради това, че действително се нуждаеше от успокоение и утеха. Просто се нуждаеше от внимание, грижи и любов. „Да-да, точно от това, драга моя — водеше мислен диалог със себе си. — Не бива да се самозалъгваш. Ти искаш Сергей да те обича, поне мъничко, поне много мъничко…
Глупости!“ — махна раздразнено с ръка и позвъни на Виктор Фьодорович.
— Е, да — с удовлетворение произнесе той, изслушвайки разказа й за произшествието в супермаркета и за пребиваването й в милиционерския участък, — може уверено да се констатира, че следоперационният ви период преминава успешно. Много се радвам, гълъбче, че това се е случило.
— Защо? Какво му е хубавото? Изхабих толкова нерви и такъв страх преживях…
— Ами затова, гълъбче, защото вие непрекъснато се страхувахте от него. Не съм ли прав? Вие непрекъснато го чакахте, очаквахте всяка минута да ви се случи нещо подобно. И този страх, това очакване на неизвестното ви е тровило съществуването. Как беше казано? Врагът трябва да се познава в лице. Точно така, а вие не го познавахте и затова през цялото време се бояхте. Сега вече го преживяхте един път, погледнахте, така да се каже, в лицето на своя враг и се убедихте, че в това няма нищо страшно, че ситуацията за вас е абсолютно безопасна и дори да се повтори, вас не ви заплашва нищо. Можете да бъдете спокойна.
— Толкова ли сте сигурен, че следващия път ще мине толкова гладко?
— Че как иначе, гълъбче! Не би могло да бъде другояче. Ирочка Новикова вече не съществува, това е фиксирано във всички документи и дори милиционерът, който тайно наблюдава вашия бивш стопанин, също си е набил в главата, че тя е мъртва. А след днешното произшествие този тъпоглавец… как му беше името…
— Герман — подсказа Ирина.
— Да, Герман, та той, след като сдъвче и преглътне първото недоумение, ще хукне да разказва как се е изложил, вземайки прилична жена за уличница, как е попаднал в милицията и там му казали, че уличницата се е обесила преди няколко месеца. Уверявам ви, Ирочка, че ако сред бившите ви познати все още има хора, които не знаят за смъртта ви, то след седмица няма да остане нито един. По такъв начин рискът да се натъкнете на епизод като днешния ще намалее рязко, а постепенно ще бъде сведен и до нула.
— Виктор Фьодорович, не мога да реша дали да разкажа на Сергей за това.
— Че какво толкова ви смущава? — учуди се той. — Тази ситуация по никакъв начин не ви унизява и не ви опозорява. Няма от какво да се стеснявате. Не разбирам колебанията ви, гълъбче.
— Виждате ли…
Ирина направи пауза, събирайки кураж.
— Не искам да го тревожа напразно, той и без друго се намира в много напрегнат период. Нали сам казахте, че щом първия път всичко е минало успешно, значи няма причини за тревоги. Може би не си струва да му казвам.
— За Бога, Ирочка, какво дете сте! — добродушно се разсмя Виктор Фьодорович. — Разберете, малката ми, Сергей се вълнува и се тревожи за вас не по-малко, отколкото вие самата. Той точно така се страхува, че рано или късно ще се случи нещо от рода на днешното стълкновение, и няма никаква представа как ще се развие ситуацията, как вие ще се държите и какво ще стане после. Сергей се побърква от страх и ако досега не сте забелязала, това говори само за неговото самообладание или за вашата разсеяност и нечувствителност. Разбира се, че трябва да узнае за инцидента. Да разбере, че е завършил благополучно, че вие не сте показала своя страх и несигурността си, че сте запазила спокойствие, и мъжът, който ви е разпознал, е посрамен и опозорен.
— Да — отвърна твърдо Ирина. — Аз знам как да се държа.
Решението й узря бързо и приятно я учуди със своята нетривиалност. Само преди половин час й се искаше да се оплаче на Сергей за преживения страх, да го накара да я съжали и да й съчувства. Но сега, след разговора с Виктор Фьодорович, бе разбрала какво и как трябва да го направи.
До завръщането на съпруга й оставаше един час. През последната седмица той за пръв път трябваше да се прибере вкъщи сам или поне така се бе надявал.