„Днес няма да имаме гости — бе й казал по телефона, — тъй че можеш да не слагаш масата в хола. С удоволствие ще вечерям в кухнята.“
Но въпреки всичко Ирина подреди масата в просторната дневна, без да пропусне нито едно от правилата за сервиране — от пръстените за салфетките до вазата с живи цветя.
Приготви красив супник, от който да сервира супата от пиле и скариди с китайска юфка и сви розички от цветни книжни ленти, за да украси с тях пържолите. „Господи — мислеше си, — колко е хубаво да си домакиня, какво удоволствие е да очакваш мъжа си и да му приготвяш вечеря, да подреждаш прибори и да сгъваш тези идиотски, но толкова забавни и придаващи уют розички!“
Влезе в своята малка спалня, отвори гардероба и придирчиво започна да разглежда висящите на закачалките дрехи. Искаше й се да облече нещо необичайно, но не и прекалено претенциозно за една скромна семейна вечеря. Спря избора си на семплата дълга пола с висока цепка, която толкова бе харесала на Сергей, и трикотажен джемпър с дълги ръкави и открити рамене. Не се гласеше за ресторант и затова не си сложи никакви бижута. Тънката златна верижка на шията й беше съвсем достатъчна.
Малко след девет часа пропя входният звънец. Още от самото надало я бе учудил фактът, че Сергей никога не използва ключовете си, когато знае, че тя е вкъщи, и не спи. После от недоизказани изречения и междуметия бе разбрала, че онази, другата Ирина, често се е напивала до загуба на памет и не е чувала звънеца. Или пък обещавала да е вкъщи, но когато съпругът й пристигнел от работа, тя вече била изчезнала неизвестно къде. Затова за Берьозин жената, която му отваряше вратата, беше символ на правилно организиран семеен живот.
Ирина се втурна към входа, разтвори широко вратата и сияйно се усмихна.
— Добър вечер — сдържано поздрави Сергей Николаевич, който беше много уморен и се надяваше да прекара в дома си една спокойна вечер без никакви емоционални изблици.
Той бавно съблече палтото си в антрето, влезе в спалнята и излезе оттам след няколко минути вече не в костюм, а в обикновени домашни дрехи джинси и пуловер. После изми ръцете си и надникна в кухнята. Ирина се суетеше около готварската печка, но масата беше празна, ако не се броеше малката вазичка със симпатични изсушени цветенца.
— Да ти помогна ли? — попита. — Дай да сложа чиниите.
— Няма нужда, вече всичко е подредено в хола — отвърна Ирина.
— В хола ли?
Берьозин не можа да скрие разочарованието си и тя изведнъж осъзна, че онази вечер преди изборите, която бяха прекарали в кухнята, означава за него много повече, отколкото бе предполагала.
Сергей бе вкусил от тихата уютна прелест на „кухненското“ общуване, по време на което понякога се разказват и се разкриват такива неща, които са немислими за тържествените трапези в големите холове. И толкова му се бе искало да си прекара и сега една такава мила вечер, за да си почине, да се отпусне и да стопли душата си. Затова специално бе предупредил Ирина, че ще се върне без гости и че би желал да хапне в кухнята. Но се бе оказало, че тя си има свой план и го изпълнява стриктно.
Берьозин мълчаливо отиде в дневната и седна на своя стол. След минута се появи и Ирина.
— Чакаме ли някого? — намусено я запита.
— Доколкото ми е известно, не — усмихна се тя. — Нали ми казва, че никой няма да ни гостува.
— Гледам, че си сложила масата в хола… Предупредих те, че ще сме сами, за да не си създаваш излишни грижи. Съвсем спокойно бихме могли да се нахраним и в кухнята.
— Ние имаме празник, Серьожа, и бих искала да го отбележим.
— Празник ли?
Берьозин леко вдигна вежди и направи гримаса. За пръв път от няколко дни насам му се бе удала възможността да прекара една спокойна вечер, а Ирина бе измислила някакъв празник.
— Отвори шампанското.
Той покорно се пресегна за бутилката, разплете телчицата и придържа тапата, за не изхвръкне. След като напълни чашите със златиста течност, погледна въпросително съпругата си.
— Серьожа, вярно ли е, че Бог обича троицата?
— Не знам — сви рамене Берьозин. — В какъв смисъл?
— В пряк. Ако е истина, значи ние имаме празник. Днес издържах третия си изпит.
— За какъв изпит става дума?
— Първият беше на приема, когато за мен се лепнаха журналистите. Втория ми го устрои твоята първа жена Диана. И него издържах. А третия днес ми го устрои мой бивш клиент, който ме срещна в супермаркета и ме позна.