Бе забелязал удивлението, изписано върху лицето й, когато повече въобще не я докосна. Постара се да заглади вината си с ласкави думи, правеше й комплименти, хвалеше досетливостта и самообладанието й, загрижено я питаше дали не се е уплашила много. Но колкото повече внимание и нежност проявяваше на думи, толкова по-видимо ставаше недоумението на нежното й, овално лице.
„Щом като толкова добре и толкова топло се отнасяш към мен, защо не направиш нещо?“ — беше изписано на него.
Но Берьозин не направи нищо. Дочака полунощ, помогна й да разтреби масата и вежливо поседя в кухнята, поглеждайки към екрана на малкия телевизор, където вървяха новините, докато тя миеше съдовете. После й пожела лека нощ и се прибра в спалнята си.
И сега бе вперил поглед в тавана, лежейки на огромното съпружеско легло, и се чувстваше безкрайно нещастен. Изведнъж в коридора се чуха тихите стъпки на Ирина, която бе излязла от, своята стая. Берьозин изплашено се сви под одеялото. Сигурно ей сега щеше да влезе при него, защото беше в правото си да очаква от своя съпруг напълно конкретни действия, а нерешителността му сигурно бе изтълкувала като деликатност.
Стъпките й прошумоляха покрай спалнята, щракна електрическия ключ в банята, шурна вода. Отново щракване на ключа, Ирина премина обратно покрай спалнята му, но не влезе в стаята си, а в хола. По слабите звуци, които се дочуваха оттам, Сергей Николаевич се досети, че е пуснала телевизора.
„И на нея ли не й се спи? Не, така не може да продължава — решително си каза, отметна завивките и спусна крака на пода. — Ще отида да видя що за детинщини са й в главата!“
Нахлузи на голо халата си на сиви и червени райета, излезе от спалнята и със силно сърцебиене влезе в дневната. Ирина седеше на дивана и гледаше някакво телевизионно предаване. Звукът беше намален почти до краен предел, а на екрана нещо женоподобно и дългокосо размахваше микрофон, вероятно изобразявайки вокални напъни.
— Какво има, Ирочка? — меко попита Берьозин. — Не ти ли се спи?
Ирина неопределено кимна с глава, което можеше да означава и „не“, и „да“, и „остави ме на мира“.
— Аз също не мога да заспя — продължи той. — Чух, че си станала, и излязох. Може би ще пийнем нещо да ни се доспи? Коняк? Вермут?
— Нали пихме шампанско по време на вечерята, Серьожа — едва чуто отвърна Ирина. — Не трябва да смесваме питиетата, защото утре сутринта ще имаме главоболие.
Сергей Николаевич се взря в лицето й и забеляза, че е плакала. Очите й бяха зачервени, клепачите — подпухнали, а по бузите й розовееха петна. Той коленичи в краката й и я хвана за ръцете.
— Ира, аз съм глупак, нали? Не знам как трябва да постъпя. Страхувам се да не те обидя и нараня. Не искам да си помислиш, че се отнасям към теб като към бивша проститутка и именно затова си позволявам…
Ирина се приведе, нежно докосна с устни неговите и Берьозин радостно я прегърна, усещайки с върховете на пръстите си горещата й кожа под тъничкия пеньоар. Бавно легнаха един до друг върху дивана в дневната, осветена само от почти немия телевизионен екран. Ръцете на Берьозин безпроблемно се справиха с незначителната преграда от копринен плат и Ирина се притисна към него с цялото си тяло… Но отново нещо се случи. Той не можеше по никакъв начин да му противодейства. Всичко в този момент минаваше само през ума и сърцето му. Само с ума си Берьозин разбираше, че най-сетне е намерил жената, която е в състояние да го направи щастливци само със сърцето си разбираше, че те са създадени един за друг — известният политик и професионалната курва. Но тялото му не желаеше да възприеме това. То не искаше тази близост и Берьозин не бе в състояние да стори каквото и да било.
Ирина се стараеше много, бе мобилизирала цялото си майсторство, натрупано и усъвършенствано със стотици най-различни клиенти — пияни и трезви, изплашени и слаби, неумели и със садистични склонности. Но не се получаваше нищо. Най-накрая Сергей Николаевич внимателно я отблъсна и се надигна.
— Сигурно си уморен — неуверено произнесе тя, страхувайки се да срещне погледа му. — Не трябва да се разстройваш заради това, Серьожа. При нас всичко ще стане както трябва. Досега всичко друго ни се получаваше, нали? И това ще се получи.
Той изключи телевизора, премахна глупаво кривящите се муцуни, обрамчени в дивашки прически, и в стаята стана съвсем тъмно. После седна в креслото и се взря в силуета на жена си.