— И какво й е лошото?
— Че какво й е пък хубавото? — резонно възрази скитникът. — Мъртъвци се търкалят наоколо, че може и нещо друго…
— А до тази нощ къде се подслоняваше, приятелю?
— На „Каланчевка“. Там има колкото си искаш топли мази. В тях най-много обичаме да си живуркаме.
— А днес какво? Да не са затворили твоята „Каланчевка“?
— Там трепят плъховете. Страшно много са се развъдили. С глупавия си акъл решихме, че отровата не е опасна, че е предназначена за гадовете, а не за хора. Пренощувахме миналата нощ, а сутринта един повръща, друг с диария, а трети въобще дава „заето“. Натровихме се здравата. Тъй че си раздигахме чукалата за няколко дена, докато отровата поизветрее. И всеки тръгна, накъдето му видят очите.
— А ти защо дойде тук? Мястото познато ли ти е?
— Абе…
Скитникът направи неопределено движение с глава, сякаш прогонваше муха от лицето си.
— Ония са по-бързи от мен и заеха всички места. Да не си мислиш, че е толкова просто да си намериш къде да спиш? Майката си трака, цялата Москва са си поделили и преразпределили, за адресна регистрация никого не закачат, престанаха да се страхуват, свои правила установиха. Чуваш ли, командире, демократичната власт отмени алинеята за адресна регистрация, тъй че нашите дрипльовци си създадоха своя, скитническа регистрация. Не се пъхай в чуждо мазе, не се качвай на чужд таван, не стъпвай на чуждо стълбище. Плащай си за регистрацията, получавай си разрешение от уредника и тогаз — заповядай. Безплатно може само там, където не се отоплява, или на такива места като това тук — в лоши, искам да кажа. Навън студът е двайсет градуса, опитах да се настаня в студена маза, но усетих, че номерът ми няма да мине. И се повлякох насам. Знаех, че мястото е кофти, ама поне е топло…
— Слушай, татенце, а защо все пак мястото е лошо? Трупа намерихме чак сега, а преди какво е ставало тук?
— Ами такова!
Скитникът снизходително погледна Коротков, което означаваше приблизително: станал си началник, а такива елементарни неща не знаеш.
— На тази сграда, още като я построиха през тридесетте години, веднага й се понесе славата. Ако някакво животно, котка например или куче, влезе в това мазе — край! Живо никой няма повече да го види. Нещо вие вътре по нощите — или е някакъв призрак, или възкръснал мъртвец. Тръпки да те побият. Страшно място.
На Коротков му стана скучно. Очевидно скитникът разтягаше обикновени градски лакърдии, които се измисляха с десетки и се предаваха от уста на уста в средите на бездомниците. Подаде му една десетхилядна банкнота и дрипльото пъргаво се понесе към денонощно работещите павилиончета за спиртни напитки.
Юра търпеливо зачака съдебният медик да си свърши работата и да откарат тленните останки на петнадесетгодишното момиче. Чак след това той щеше да огледа мазето с надеждата да открие някаква улика. Трупът не беше скрит особено старателно и щом като бе открит едва сега, логично бе да се предположи, че тук не е влизал почти никой от два месеца. А щом като не е влизано, може би все още се търкаляше наоколо някаква дреболия, изтървана от убиеца.
След като свърши дежурството му, Коротков веднага се отправи към кабинета на Анастасия Каменская.
— Аска, спасявай ме! — замоли се от прага и се настани на стола до прозореца. — Дай ми чаша кафе или ще умра тук, пред очите ти, и нека после те гризе съвестта.
— Няма да ме гризе — отвърна тя, без да откъсва очи от книжата, с които бе отрупано бюрото й. — Съвестта ми атрофира през онези далечни времена, когато ти ми отмъкна кутията със захарни бучки.
— Хайде де, не бъди толкова стисната и злопаметна.
— Не ми досаждай, Юрка. Да не си малък. Не знаеш ли как да кипнеш вода? Налей от гарафата в канчето, включи бързовара, сипи кафе и ме остави на мира, за Бога. Колобок още от сутринта се е заканил да ми откъсне главата заради съгрешенията ми.
— Голяма работа, едно повече или едно малко — философски отбеляза Юра, загледан някъде в пространството пред себе си.
— Ти какво, собствено, имаш предвид? — подозрително запита Настя. — Пак ли си ми донесъл някаква гадория?
— Ъхъ. Аска, само недей да нервничиш, чуваш ли? Нощес открихме труп на петнадесетгодишно момиче, ученичка. Момичето се издирва вече два месеца от Западния окръг. Телефонирах на колегата, който се занимава с това, и го помолих да дойде тук.
— Да пукнеш дано, Коротков — озъби се тя. — Аз имам съвсем други планове, ако искаш да знаеш. Или имаш намерение сам да беседваш с този мъж?