— Не — призна си честно Юра. — Разчитах на теб. А какви са ти плановете?
— Да посетя доктора, който е израждал Галина Ивановна Параскевич.
— Така ли? Че за какво ти е докторът?
— Виждаш ли, на Галина Ивановна е правено цезарово сечение, а това обикновено бива свързано с най-различни заболявания при родилките. Та тези заболявания биха могли да се отразят на психическото развитие на новороденото.
— И ти разчиташ, че лекарят, който е правил израждането преди двадесет и осем години, ще си спомни нещо? Не мога да те позная, Ася!
— На нищо не разчитам, Юрка, а просто добросъвестно изпълнявам целия комплекс от необходимите действия, за да не може после никой да ме упрекне, че не съм си свършила докрай работата.
Настя го погледна и Коротков забеляза големите тъмни кръгове под очите и някак особено отпуснатите ъгълчета на устата й. Стори му се странно, че преди няколко дни, когато заедно обикаляха да търсят медицинските картони на Параскевич, тя бе изглеждала коренно различно.
— За мен самоубийството на Людмила Исиченко в кабинета ми е повече от достатъчно, за да ме изкара от релси. Може би скоро ще ми мине. Но сега непрекъснато си мисля, че е трябвало да проверя какво лекарство се готви да пие. Трябваше да предвидя, че се готви да ме измами, да предвидя, че у една луда жена, току-що признала се в убийство, може да възникне порив да посегне на живота си. Трябваше да предвидя много неща. Но не го сторих и й позволих да умре тук. Затова имам намерение да навестя доктор Пригарин и да му задам няколко въпроса. А вместо това ти ме караш да чакам някакъв оперативен от Западния окръг, когото си извикал лично.
— Добре де, Ася, не се впрягай толкова. Виж, водата вече кипна, да му глътнем по едно кафенце, а?
— Не ми се подмазвай — скъпернически се усмихна тя. — При всяко положение излизам оттук в дванадесет часа. Ако дотогава твоето момче не се появи, не мога с нищо да ти помогна.
— А защо в дванадесет?
— Защото за тогава се уговорих.
— С кого?
— Не е твоя работа. Наливай гореща вода в чашите.
— Аска, не се прави на толкова тайнствена. С кого си се уговорила?
— Със Стасов.
— Ново двайсет! Че той какво общо има тук?
— Казах ти, че не твоя работа. Юрка, остави ме и не ми досаждай повече. И без това ми е кофти.
— Няма да те оставя.
Коротков сипа в чашите по две лъжички черно швейцарско нескафе, сложи по три бучки захар, наля гореща вода, разбърка сместа и подаде едната чаша на Настя.
— Не мога да те оставя, защото може да се каже, че те обичам с всички фибри на закоравялата си милиционерска душа. И ако ти си ближеш раните, значи аз трябва да направя нещо за теб. Не мога да си отида оттук и да те оставя в такова нетипично за Анастасия Каменская разположение на духа. Какво искаш да направя за теб? Искаш ли да отида и да ти купя тази проклета захар? Престани да се цупиш, усмихни се. Моля те!
Тя мълчаливо отпи от кафето си, извади пакет цигари, без да бърза, щракна със запалката и запуши. После здраво стисна клепачи, а когато отвори очи, Коротков видя предишната Настя — спокойна, самоуверена, съсредоточена.
— Прав си, Юрка, прекалено се разпуснах със своите преживявания. Вече не ти е приятно да си имаш работа с мен, а?
— Не съм казал такова нещо — внимателно възрази Юра, макар че тя говореше самата истина.
— Но си го помисли — усмихна се Каменская. — Било, каквото било, Коротков, вече съм готова за нормална работа.
Още не бяха успели да си допият кафето, когато пристигна Александър Юлов от Западния окръг.
Историята около изчезването и издирването на деветокласничката Таня Григориева беше най-обикновена и банална до втръсване. Един прекрасен ден, по-точно една вечер, Таня не се върнала от училище. Родителите й не вдигнали веднага тревога, защото Таня не само била красиво момиче, но и много своенравна и непокорна. Често ходела във вилата на приятелката си, без да поиска разрешение от тях, и дори невинаги ги информирала за решението си. Бащата и майката периодично се опитвали да приложат някакви вяли възпитателни мерки спрямо неуправляемата си дъщеря, но от това нямало никаква полза. Точно обратното — Татяна все повече и повече им се изплъзвала от ръцете. Но пък никога не миришела нито на цигари, нито на алкохол и те недоумявали защо й е нужна такава неограничена свобода, щом не я използва, за да пие и пуши. Що се касаело до взаимоотношенията й с мъжете, въобще не били в течение, тъй като външни признаци за тази деликатна работа почти никога няма, освен разбира се, бременността, но до нея, слава Богу, не се било стигнало.