Затова, когато в края на октомври Таня не се прибрала да нощува вкъщи, родителите й само горестно въздишали, а в милицията, естествено, не се обадили, решавайки, че момичето просто им прави поредния си номер. Обаче след три дена, когато се изяснило, че тя не ходи на училище и нито една от приятелките й не знае къде се намира, майката и бащата се разтревожили, но все още не така силно, тъй като напълно допускали възможността Таня да е отишла някъде с мъж. Утешавали се, че като си поживее, ще се завърне. След седмица милицията започнала да я издирва.
Било установено, че в деня, когато тя не се прибрала да нощува вкъщи, след шестия час останала в училище да кара факултативни занятия по литература. Водел ги учителят по руски език и литература Андрей Георгиевич Турин. Той се занимавал с учениците, които се готвели да кандидатстват в хуманитарни вузове. В днешно време те не били чак толкова много, защото по-модерни и привлекателни са банковото дело и финансите. Часовете му посещавали около десетина ученици от девети, десети и единадесети клас. Основно те били, разбира се, единадесетокласници, а от девети клас имало само двама — Таня и едно момче от другата паралелка.
След занятията всички си тръгнали. Деветокласникът видял, че Таня поела към метрото с един ученик от единадесети клас — Гена Варчук. Варчук казал, че с Таня се спуснали с ескалатора до перона и там се сбогували. Той си тръгнал към къщи по посока към центъра, а Таня в противоположна страна.
Известна светлина на ситуацията хвърлил самият ръководител на факултативните занятия Андрей Георгиевич Турин. Той обяснил, че Таня Григориева отдавна била влюбена в Гена Варчук и на уроците по литература ходела само заради него, защото лично тя нямала никакви филологически способности и наклонности. Всеки път след занятия си давала вид, че трябва да отиде някъде, и изпращала Гена до метрото. Всички знаели за това, но никой не я закачал, защото добре познавали независимия й свободолюбив нрав. Тя едва ли би се обидила, но било стопроцентово сигурно, че няма да пропусне да си отмъсти за глупавото подмятане.
В началото на ноември разпитали всички ученици от горните класове, всичките познати на Таня, но не открили абсолютно нищо, за което да се хванат. Момичето сякаш било потънало в земята.
— Имате ли списък с адресите на тези ученици и на познатите й? — попита Настя.
— Имам, разбира се.
Юлов с готовност разтвори папката си и извади от нея защипани с кламер листи.
— Дайте да видя не живее ли някой от тях в сградата на улица „Котелническа“.
— Вече проверих, докато пътувах към вас.
— И какво?
— Никой от тях не живее в този блок.
— А наблизо, например в съседния?
— Разбирате ли, аз много сериозно се занимавах с издирването на Таня — смутено поясни Саша Юлов. — За всеки случай, издирих адресите не само на учениците, но и на техните роднини. Изхождах от презумпцията, че ако са примамили момичето някъде, за да го изнасилят, то вероятно това е станало в празно жилище. Най-често това е апартаментът на по-възрастния брат, на чичото и лелята или на дядото и бабата.
— И в сградата на „Котелническа“?… — подсказа Настя.
— Живее дядото на Гена Варчук.
— Точно в тази или в съседна?
— Точно в тази.
— Ясно. Намерете онзи учител Андрей Георгиевич Турин. Доколкото разбрах, Варчук преспокойно си ходи на училище и няма намерение да бяга никъде.
— Така е, Анастасия Павловна, редовно си получава отличните бележки и се чувства прекрасно.
— Много добре. Първо ще побеседваме с Андрей Георгиевич. Щом като от момента на престъплението са минали два месеца, а с уликите нещата не са розови, трябва да се направи всичко възможно престъпникът да проговори. Иначе нищичко няма да докажем. Затова трябва да узнаем колкото се може повече за Генадий Варчук.
Шестнадесета глава
Владимир Петрович Пригарин се взираше в Настя с неподправено изумление.
— Нима си мислите, че мога да си спомня обстоятелства с почти тридесетгодишна давност?!
— Е, не изведнъж, разбира се — усмихна се тя. — Ще ви покажа картона на родилката, може би ще видите в него свои записки и нещо ще изплува в съзнанието ви. Освен това чувала съм, че имате феноменална памет за човешки лица. Донесла съм ви дори снимката на тази жена. Тя, разбира се, не е от времето, когато е раждала, тук е по-възрастна, но не се е изменила кой знае колко.