— А от какво е породен интересът ви към родилката?
— Той е по-скоро не към нея, а към детето й. Ние сега събираме материали за съдебнопсихиатрична експертиза на нейния син, затова е важно да узнаем някои подробности за здравното състояние на майката и за протичането на раждането. Като опитен лекар, би трябвало да го разбирате.
— Разбира се, разбира се — закима Пригарин. — Но позволете да ви запитам откъде ви е известно за моята зрителна памет? Да не са ви казали в родилния дом?
— Ако човек реши, много неща може да научи, Владимир Петрович — уклончиво отвърна Настя.
Кой знае защо, не й се искаше да споменава името на Стасов. Не бяха успели да дойдат заедно у Пригарин, както се бяха уговорили. Стасов имаше някакъв проблем в службата си и тя бе принудена да тръгне сама.
— Ами тогава дайте да видя картона — рече Пригарин.
Настя му го подаде. Той погледна фамилията и нещо в лицето му рязко се измени.
— Не, аз съвсем не помня тази родилка…
— Прочетете, моля, записките си. За съжаление, вашият почерк много ме затруднява. Защо се е наложило да правите цезарово сечение?
Пригарин внимателно прочете всичко, започвайки от първия ред. На Настя й се стори, че той го прави прекалено старателно, и това не й се хареса.
— Тази родилка е имала силно изразен астматичен компонент — най-сетне рече Владимир Петрович. — Тя никога не се е занимавала със спорт, никога не е дишала толкова интензивно, както се налага при раждане, и при наличие на астматичен компонент е можела просто да се задуши.
— А би ли могъл компонентът да се отрази на здравето на детето?
— Разбира се. Макар че не бих се наел да го твърдя категорично. Виждате ли, всички проблеми с нормалното дишане са проблеми на снабдяването на организма с кислород. Нарушението на кислородния обмен у бременната напълно би могло да предизвика най-различни нарушения у плода.
Настя хвърли бърз поглед към ръцете му, държащи картона, и забеляза, че те силно треперят. Дали се бе изплашил? Интересно от какво? Или просто нервничеше? Също любопитно.
Поговориха си още около половин час. Тя подробно го разпитваше възможно ли е нарушението на кислородния, обмен да доведе до деформация в психиката на детето. Самата родилка Владимир Петрович така и не си припомни — нито по фамилията, нито по снимката й. Впрочем в това нямаше нищо чудно, защото бяха минали толкова години оттогава.
На Настя много й се пушеше, но в апартамента на Пригарин не миришеше на цигарен дим — очевидно тук не бе прието — и тя стоически търпеше. След като се сбогува с пенсионирания доктор, излезе на стълбищната площадка и извика асансьора, но когато вратите на кабината се отвориха, размисли и не влезе. Пригарин живееше на последния етаж и до апартамента му имаше стълба, която водеше към тавана. Настя извади цигарите си и приседна на най-долното стъпало. Не бе успяла да си смукне и два пъти, когато иззад вратата на доктора се дочу глас:
— Виктор? Аз съм.
Очевидно Владимир Петрович разговаряше по телефона. Тя си спомни за прекаленото му внимание към картона на Галина Ивановна Параскевич, за треперещите му ръце и се заслуша.
— При мен идваха от милицията. Не, не е това. Не, стана въпрос за Параскевич. Виктор, какво става? Нищо не разбирам. Откъде се пръкна всичко това? Не се паникьосвам, а просто не ми харесва. Питаха ме за раждането. Да, да. Не, казах, че не си спомням. В картона й е вписан астматичен компонент. Не, откъм тази страна всичко е нормално, но не мога да разбера защо именно сега… Добре. Разбрахме се.
Настя си допуши цигарата, спусна се на пръсти два етажа по-надолу и чак тогава се качи в асансьора.
„Ама че доктор!“ — рече си мислено.
До голямата самостоятелна сграда в центъра на Москва, където се помещаваха административните отдели на киноцентъра „Сириус“ стигна сравнително бързо. Стасов го нямаше в стаята му, но момичето от съседния кабинет, пърхайки насам-натам по коридора, в движение й изчурулика, че Вадим Николаевич е някъде тук, най-вероятно при шефа. Настя се настани в някога мекото, а сега провиснало почти до пода кресло и извади кръстословицата, с която предвидливо се бе запасила. Докато вписваше буквите в малките квадратчета, тя продължи да мисли за странната реакция на Владимир Петрович Пригарин спрямо нейната визита. Не му бе споменала за никакво криминално деяние, а той първо се беше изплашил, а после още щом вратата се бе затворила зад гърба й, бе се втурнал да телефонира на някакъв си Виктор. Ненапразно на Вадим не му се бе харесало съвпадението още от пръв поглед. Той имаше добре развито шесто чувство, тренирано.