— Разбирам — нетърпеливо кимна Коротков. — Но защо непременно и съучастник?
— Влад е прав — изрече бавно Настя. — Най-сетне улових тази мисъл.
— Какво си уловила, богиньо на лова? — измърмори Виктор Алексеевич.
— Те са обсъждали здравето на Галина Ивановна, защото е нямала и помен от никакъв астматичен компонент. Излъгали са я, защо им е било нужно да й направят цезарово сечение. Тогава излиза, че това не е било подмяна на момченце с момиченце или обратно, защото не са могли да бъдат сигурни в пола на новороденото. Най-вероятно е ставало дума за външните белези или за здравословното състояние на бебето. Онази, втората родилка, много се е страхувала, че бебето й ще бъде от друга „боя“ и е разчитала на добре заплатена помощ от страна на лекарите. Те са подбрали подходяща по външни признаци майка, а може да са видели и бащата, защото жените, особено през последните месеци на бременността си, често ходят на консултация, съпроводени от съпрузите си. И предварително са започнали да подготвят Галина Параскевич, че ще се наложи да й правят цезарово сечение. Между другото, напълно е възможно подмяната да не е била необходима, защото отклонилата се от правия път майчица би могла да роди съвсем подходящо бебе. Но така или иначе, Галина Ивановна е износвала детето с убеждението, че има силно изразена склонност към астма и може да се задуши при нормално самостоятелно раждане. Точно такава картина би могла да се получи, ако заинтересованата жена не се е страхувала от разобличаване на връзката с любовника й, а от раждането на болно дете. Например тя е знаела за наличието на някакви свои заболявания или за такива у бащата на детето й. Може би алкохолизъм или наркомания, или пък по време на бременността си е преживяла тежка болест и е била принудена да употребява опасни за плода й лекарства, или нещо друго от този род.
— Всичко това е прекрасно — констатира Колобок — Гордеев, — но не ни придвижва нито крачка в посока разкриване на обстоятелствата около смъртта на Параскевич. Дори и да не е бил роден син на Галина Ивановна, това никак не е свързано с неговата гибел.
— Как така не е свързано? — възрази Настя. — А тезата за изостреното му желание за самоубийство? Ако е станала подмяна, то той би могъл да има всякаква наследственост, придала впоследствие патология на психиката му.
— Анастасия, ти навлизаш много навътре в дебрите — поклати глава полковникът. — Въпросът за самоубийството при каквито и да било данни, даже и при най-убедителните, може да бъде решен само предположително и аз искам това да стане ясно на всички вас. Дори ако се окаже, че подмяна е имало и в рода на истинските му родители е пълно с луди, посмъртната съдебнопсихиатрична експертиза не е в състояние да даде този отговор, който със сигурност може да бъде положен в основата на постановление за прекратяване на предварителното следствие по делото за смъртта, причинена от огнестрелно оръжие. Разберете го, деца мои. Аз ценя вашия ентусиазъм и нетърпението ви, но не бива да се преоценява тежестта на такова експертно заключение. Непрекъснато помнете, че могат да ви излъжат, че не е имало никакво самоубийство, а истинският убиец ви гледа иззад ъгъла и злорадо ви се надсмива. Дайте още един път да прехвърлим с какво разполагаме по това дело.
— Имаме собственоръчно написано от Людмила Исиченко признание, че тя е застреляла Параскевич — започна да изброява Настя.
— Исиченко е правела впечатление на болен човек и въпросът за нейната вменяемост засега остава открит — вметна Гордеев. — Цената на това признание още не е известна. Не се брои.
— Разполагаме със заключението на експерта, че на посочените от Исиченко дрехи има следи от барут.
— Става. Свивам един пръст.
— Имаме показанията на Исиченко къде се е намирал пистолетът и заключението на експертите, че в посочената кутия действително е стояло оръжие. И самата кутия е намерена там, където е посочила Исиченко.
— Два. По-нататък.
— Показанията на Исиченко кого е видяла, докато е чакала Параскевич, съвпадат с действителността.
— Приемам го, но условно. Добре, три. Какво още?
— Показанията на вдовицата на Параскевич, че той е имал причини за дълбока депресия.
— Още нямаме заключенията на филолозите — не се брои.
— Имаме показанията на роднините на Исиченко и на самата Светлана Параскевич, от които следва, че Людмила е била, така да се каже, обсебена от Леонид и той се е ползвал с огромно влияние над нея. Тя дори е оставила завещанието си в негова полза. А самата формулировка на завещанието говори, че авторът на книгите в действителност е Светлана, а не Леонид. И или Исиченко е знаела това, или формулировката й е подсказал Леонид, възползвайки се от своето неограничено влияние над нея и умеейки да я застави да направи това, което й каже, без тя да възразява и да задава въпроси. И имаме показанията на приятелите на Параскевич за последната им среща, която много напомня за последно сбогуване.