Дежурната лекарка дълго не можеше да проумее защо Настя е дошла и какво й трябва.
— Разберете най-сетне — с раздразнение й каза, — архивът не работи през почивните дни. Елате на трети, в сряда.
— Не мога в сряда — упорстваше Каменская. — Трябва ми сега. Извикайте, ако обичате, завеждащата архива, няма да й отнема много време, просто ще преснема документите, които са ми нужни.
Препираха се около пет минути и накрая докторката все пак се предаде.
— Ето ви телефонния й номер, сама се оправяйте с нея — измърмори тя. — Но никак не съм сигурна, че ще успеете да я склоните да дойде тук.
Това наистина се оказа не проста работа, но Настя своевременно съобрази, че има мощен стимулатор, който може да застави дори най-опърничавата и неотстъпчива жена да захвърли всичко и да се втурне към службата. Този стимулатор беше любопитството, особено щом ставаше дума за провинение и дори за престъпление.
— Ако си спомняте, с вас се срещнахме преди няколко дни — предпазливо вметна Настя. — Вие тогава ми дадохте картон с почти тридесетгодишна давност и в него аз открих нещо интересно и загадъчно. Но това не е за разговор по телефона…
Стръвта сработи и след половин час архивът на родилния дом беше отворен, тъй като толкова нужната й служителка живееше наблизо.
— Отдавна ли работите тук? — запита я Настя.
— Ами стават вече дванадесет години — кимна жената. — Работата в архива не е много и заплатата е една никаква, но си докарвам и нещо допълнително. Пристигам, подреждам всички книжа, попълвам журналите, подшивам папките и започвам да си плета. Половината град ходи с мои пуловери и поли. Особено децата — охотно заразказва тя. — Нали разбирате, малчуганите така бързо растат, че не можеш да се свъртиш с пари непрекъснато да им купуваш нови дрешки. А пък аз изплета например костюмче от синя вълнена прежда и дребосъкът тичка половин година с него, а после майка му купува гранче от сива или бяла прежда и ми я носи заедно с костюмчето. Аз го разпускам тук-таме, добавям от новата прежда и бързичко го преправям с няколко номера по-голямо. Бързо и евтино. Но не си мислете, че като плета на работното си място, документите ми не са подредени. Можете да проверите — нито една хартийка не се е загубила.
— Колко време се пазят документите?
— Един Господ знае — махна с ръка архиварката. — Не съм чела инструкциите, пък и защо са ми? Сама съм си въвела ред, затуй винаги може да се намери всичко, което е необходимо. Когато дойдох тук през осемдесет и пета година, бяха се натрупали много книжа. Листче по листче ги подредих, в папчици ги подших и им направих описи. Преди това повече от десет години не беше имало архивар. По-точно имало, водел се на тази длъжност, но бил пълен алкохолик. Нищо не вършел, изпуснал му края и не водел никакъв отчет. А не можели да го изгонят, защото бил участник във войната и целите му гърди били окичени с ордени и медали. Опитай се само да пипнеш такъв, веднага те викат в районния комитет на партията. Пък и съветът на ветераните се застъпва.
— Но все пак са го изгонили, нали? — усмихна се Настя.
— Не, не посмели. Умрял. Помня как моя мъж ми каза: Катя, вика ми, главният лекар на родилния дом иска да се срещне с теб. Аз толкова се учудих! Защо, питам го. Тогава тъкмо бях напуснала общественото осигуряване, бях се скарала с новия си началник, седях си вкъщи и се ядосвах, че ще ми се прекъсне трудовият стаж, а не мога да си намеря работа. Оказа се, че майката на Виктор Фьодорович тъкмо подготвяла документите за пенсионирането ми и му разказала как в общественото имало една такава млада и съвестна — за мен му говорела, де — вежлива и спокойна и всичките й книжа са наред, нищо не й се губи. Нали разбирате, градчето ни е малко, слуховете се разпространяват бързо и Виктор Фьодорович бил чул за моето уволнение.
— Виктор Фьодорович, това е главният лекар, нали? — уточни Настя.
— Ами, да. Виктор Фьодорович Лошчинин. Той много години е командвал нашия родилен дом, май че още от шестдесет и трета е почнал. Отидох, значи, при него и той ми каза, че ценял моите делови качества и много ме моли да поема архива, защото той се намирал в много запуснато състояние, а документите не обичат това. И веднага ми каза: „Заплатата при нас е малка, но аз знам, че със своите ръкоделия вие обличате целия Чехов, така че ще имате за това всички условия, няма да ви преча“. Естествено, ние и двамата разбирахме, че това е незаконно, понеже по онова време всичко трябваше да се урежда чрез финансовата инспекция, въобще разбирате ме какво искам да кажа… Така и се договорихме.