Старши лейтенант Юлов не можеше да проумее какво толкова бе станало с Андрей Турин. Как можеше един човек да се промени толкова? Нима болестта се бе отразила на паметта му? „Не, от такова заболяване не може чак до такава степен да ти се обърка мозъкът“ — отсъди Александър, започвайки да си мисли дали пък Турин не е причастен към убийството на петнадесетгодишното момиче. Във всеки случай, бившият учител трябваше да бъде държан под наблюдение, но той наистина почти никъде не ходеше.
Юлов посети издателството, където през последно време работеше Андрей Турин, и там му казаха, че новият редактор е много дисциплинирана личност и е безупречно грамотен. Повече нищо съществено не можаха да добавят.
Старши лейтенантът вече бе узнал, че Андрей Георгиевич е бил женен, но отдавна, още в студентските си години. Бракът му се оказал нестабилен и много бързо се разпаднал, но Юлов все пак реши да навести бившата му жена. Кой знае, може би от този храст би изскочил заек?
Но и тук се оказа, че напразно си губи времето. Бившата съпруга на учителя по литература Турин не можеше да каже нищо за отдавнашния си мъж.
— Разведохме се не по негова вина — говореше тя на Саша със смутена усмивка. — Виновната бях аз. Андрюша се отнасяше прекрасно към мен, не ме обиждаше, беше грижовен. А аз се пропуках. Нали знаете, когато си двадесетгодишен, главата ти е пълна само с глупости. Кокетничех, флиртувах, все ми се искаше да се почувствам зряла жена. Той много страдаше, но се стараеше да не го показва. А после аз се влюбих, загубих и остатъците от разума си и го напуснах. Не можете да си представите колко съжалявах след това!
— Защо не се върнахте при него? Нима той не би ви простил?
— Не ще и дума! Сигурно щеше да ми прости, но с глупавия си акъл аз веднага подадох заявление за развод и се омъжих за любовника си. Детето се роди, а после се разведох и с новия си мъж. Не ми върви. Но още не съм стара и животът е пред мен.
— Не сте ли забелязвала у Андрей интерес към съвсем млади момичета, почти деца? — попита Юлов.
Жената го погледна озадачено.
— Какъв странен въпрос… Да не би Андрюшка да е изнасилил някоя? Не, не може да бъде, никога няма да го повярвам!
— О, не се вълнувайте, моят въпрос е свързан с това, че Андрей Георгиевич е бил учител на едно петнадесетгодишно момиче и това момиче е намерено изнасилено и убито. Кръгът от заподозрените е много широк и Турин е попаднал в него, защото е познавал потърпевшата. Разбирате, че трябва да проверя всички хора от този кръг и затова ви зададох такъв въпрос. Точно вашия бивш съпруг никой не го подозира в нищо, но редът си е ред.
— О, да, естествено — успокои се тя. — Но никога не съм забелязвала подобно нещо у Андрей. Напротив, той по-скоро ценеше у жената събеседника, приятеля, партньора. Знаете ли, понякога съм се учудвала, че той обръща внимание на такива дреболии, които другите хора биха ги подминали. Например прекарваме вечерта в някоя голяма компания, а когато се върнем вкъщи, Андрей започва да ми говори какво страхотно момиче имало там, а никой от момчетата не я ухажвал. Тя, видите ли, имала толкова необичайна позиция за икономическите реформи. Представяте ли си? Той през цялата вечер танцувал с нея и разговарял за реформите! Ако ми бяхте казал, че Андрей се е влюбил в жена по-възрастна от него с пет години, бих ви повярвала, това е възможно, ако е умна и неординарна. А, да ме прощавате, в една петнадесетгодишна повлекана — не. Той няма за какво да разговаря с нея.
— Извинете — меко вметна Юлов, — в дадения случай не става въпрос за разговори, а за изнасилване. Съгласете се, че аспектът е доста по-различен.
— Не е различен! — възмутено възрази жената. — Аспектът е същият. Андрей никога не е бил привърженик на тъпия секс, ако това имате предвид. В известен смисъл, той беше абсолютно несъвременен. За него сексът без дълбоко емоционална привързаност не съществуваше. Тогава за какво изнасилване би могло да става дума?
— Отдавна ли не сте го виждала?
— Около две години навярно. Да, точно преди две — на Нова година. Наши общи познати решили да направят опит да ни помирят и ни поканиха на гости, без да предупредят нито мен, нито него. Ние много приятно си поприказвахме и се разотидохме. Не се получи нищо. Знаете ли колко глупаво се получи. И двамата бяхме изстинали, аз не съм му нужна и в общи линии той на мен — също.
— Как ви се стори, много ли се беше изменил след развода ви?