Ирина протака до последния момент и се втурна трескаво към стаята си да се облича чак когато иззвъня входният звънец и дойдоха първите поканени. Дочуваше гласовете им от антрето, сториха й се непознати и тя вътрешно се стегна. Искаше й се първи да пристигнат тези, с които вече се бе запознала — така би й било по-просто и по-леко.
Новата рокля — разбира се, дълга — в стил деветнадесети век, както му харесваше на Берьозин, се оказа много непослушна и никак не искаше да се закопчава. Ирина се изнерви, задето ситните копченца упорито се стремяха да се разминат с петлиците, струваше й се, че прекалено силно е обтегната на гърдите й и при най-малкото невнимателно движение може да се пръсне по шевовете. Най-сетне се справи с нея, но сега пък започнаха проблемите с косата й. Пръстите й трепереха и кичурите чиста блестяща коса се изплъзваха от шнолите и фибите.
— Ирочка! — долетя гласът на Сергей. — Ние те чакаме.
— Идвам, Серьожа — обади му се тя. — Само още минутка.
Когато се появи в дневната, веднага разбра, че неприятните сюрпризи вече са започнали. На дивана седеше представителен посивял мъж в добре ушит костюм и с високомерна усмивка на грижливо поддържаното си лице, а до него се бе разположила журналистката Олеся Мелниченко. Онази същата Мелниченко, която няколко дни преди изборите в Думата бе интервюирала Ирина и упорито се бе опитвала да я застави да говори за първата жена на Берьозин, Диана Лвовна. Но този път журналистката не изглеждаше толкова бохемски и войнствено. Косата й беше майсторски боядисана и старателно подстригана, макар че гримът й, както и преди, беше доста повече от допустимата норма.
— Добър вечер, Ирина Андреевна — лъчезарно се усмихна тя, но в усмивката й имаше и нещо канибалско.
— Добър вечер, радвам се да ви видя отново — отвърна умерено топло Ирина, за да не наруши имиджа си на гостоприемна домакиня.
— Ирочка, позволи ми да ти представя Артур Дмитриевич Гушчин, мастит специалист в областта на екологията и един от най-активните дейци на нашата партия.
Гушчин стана и изобрази учтив поклон, след което незабавно седна обратно, облегна се и кръстоса крака. На Ирина той веднага не й се хареса, макар да не разбираше каква опасност би могла да изникне от него. От една страна, Гушчин беше съпартиец и другар на Сергей, но от друга, бе довел със себе си журналистката, а тя несъмнено бе настроена зле към нея. Макар че, кой знае, може и да нямаше нищо против съпругата на Берьозин. Вероятно просто искаше да събере повече „горещ“ материал, да изкопае скандални факти, да долови случайно изтървани фрази, недомлъвки и да се развихри по страниците на своето списание. Но защо точно Гушчин я бе довел? Може би е получил обещанието й да обрисува семейството на лидера на своята партия в най-розови багри? Или обратното — да компрометира Сергей?
За щастие, на входа се позвъни отново и в течение на следващите петнадесет минути Ирина и Сергей буквално не излизаха от антрето, посрещайки появяващите се един след друг гости. Ирина познаваше почти всички. Изключение правеха Гушчин й симпатичен млад мъж с открито лице на име Николай, когото й представиха като служител в банката, в която преди бе работил Сергей Николаевич.
На масата тя се оказа точно между тях двамата. От лявата й страна седеше Гушчин, от дясната — Николай. След като успя да потисне поредния си пристъп на страх, Ирина си помисли, че може би това е за добро. Във всеки случай, ако започнеха да я поставят в сложно положение, би могла да разговаря с тях достатъчно тихо, за да не се опозори пред останалите присъстващи. А ако бяха далеко от нея, разговорът им щеше да стане достояние на много уши. В края на краищата пък, като домакиня, винаги можеше да се извини и да отиде в кухнята, прекъсвайки неприятната беседа.
Но всичко вървеше много мирно и тихо. Олеся Мелниченко зае мястото до Сергей и като че ли не й обръщаше ни най-малко внимание, опасният Гушчин си бъбреше с красива брюнетка — съпруга на друг партиен деец — а Николай много мило ухажваше Ирина, развличайки я с нови политически вицове и разкази за своите пътувания в чужбина.
На телевизионния екран се появи заставка, подсказваща, че е време да се отвори шампанското и да се чака последният удар на кремълския часовник. Всички се оживиха и гласовете им станаха по-силни.
— Честита Нова година!
— Честита Нова година!
— Честита Нова година!