А сега се оказваше, че той бил от чеченската мафия!
Захвърли снимките на масата и впери леден поглед в Николай.
— Вие не сте първият, който се е хванал на тази въдица. И просто от добро чувство към вас ви предупреждавам да не се пъхате никъде с тия фотографии. Сам ще се направите за посмешище.
— Какво искате да кажете? Че никой няма да ми повярва? Уверявам ви, че множество хора са се любували със собствените си очи на вашите алкохолно-сексуални похождения, така че снимките у никого няма да предизвикат съмнение и учудване. Особено ако бъдат подкрепени от съответното интервю.
— Грешите — меко рече Ирина, гледайки го съчувствено и почти ласкаво. — Да, аз не мога да отрека, че поведението ми в миналото далеч не бе безупречно. Действително би било глупаво от моя страна да се опитвам да го опровергавам. Но думите, изречени от някого в недоброжелателно интервю, са едно нещо, а снимките — съвсем друго. Думите могат да се опровергаят, снимките — не, а взети заедно, те са действително убийствено съчетание. Затова пък без снимките вашият шантаж губи смисъла си, защото думите без снимките не струват нищо. Права ли съм?
— Да допуснем — внимателно се съгласи Николай.
— Та така, приятелю мой, вашите снимки не струват пукнат грош. Сам ли ги правихте?
— Какво значение има?
— Има. Ще се убедите.
— Не. Не съм правил аз снимките. И какво от това?
— Ами такова, че или са ви подхлъзнали като наивен глупак, или вашият фотограф е сгрешил. Не е заснел мен и ако се опитате да ги публикувате, ще ви дам под съд и ще докажа лесно това. А за да не си губите напразно времето, да не си хабите нервите и да си мислите, че ви заплашвам и блъфирам, ще ви го докажа още сега.
Вратата се открехна и в кухнята надникна Берьозин.
— Ирочка, къде изчезнахте с Николай? Започнаха вече да пускат закачки по ваш адрес.
— Това е приятно — усмихна му се Ирина. — Заболя ме главата и реших да поседя малко на тишина, а Николай любезно ми прави компания. Кажи, моля ти се, че пазя месото да не изгори, и след десет минути ще го сервирам. Николай ще ми помогне.
Берьозин й хвърли разтревожен поглед, но виждайки пълното безгрижие, изписано на лицето й, се успокои и излезе.
— Да продължим — рече тя, когато Сергей Николаевич затвори вратата. — Не ви провървя, Николай, защото в Москва е живеело едно момиче, което удивително е приличало на мен. Просто като две капки вода. И се е казвала Ирина. Между другото, съвсем наскоро научих за нея. Та тази Ирина Новикова работела в масажистки кабинет, именуван „Атлант“. В действителност той бил най-обикновен бардак с момичета на повикване. Разбрах го, чак когато някакъв натрапник се припозна и ме взе за Ирина. Започна да ми досажда и да иска от мен любов и внимание. Наложи се да прибягна до помощта на милицията. В участъка направиха справка за това момиче, с което си приличаме и дори имената ни съвпадат, и се изясни, че се е припознал. Приликата наистина е поразителна, но който добре ни познава и двете, може да ни различи и по гласа, и по маниерите. Вие впрочем можете да се обърнете в участъка, където всичко това се случи, и ще ви разкажат, ако не ми вярвате. А за да не се съмнявате въобще, просто ще ви покажа снимки от времето, когато сте ме видял с онзи кавказец. Нали него имахте предвид, когато говорехте за връзката ми с чеченската мафия? Почакайте ме минутка.
Ирина бързо отиде в спалнята и след малко се върна с албум в ръце.
— Ето, вижте, млади шантажисте. Снимката с чеченеца е направена на двадесет и шести май деветдесет и четвърта година. Така ли е?
— Да, на двадесет и шести май — потвърди Николай, без нищичко да разбира.
— А сега погледнете тук. Тези снимки ние ги направихме със Серьожа в Кайро в средата на май деветдесет и четвърта. В Кайро пристигнахме със самолет от Израел, където гостувахме на негови приятели от средата на април. На деветнадесети май се върнахме в Москва. Виждате ли какъв хубав загар съм имала. Цял месец прекарах в Израел и Египет, бях почти черна. А кожата на жената, която е заснета заедно с чеченския мафиот, е абсолютно бяла. И прическата й е съвсем друга. Погледнете, погледнете хубавичко. Косата й е доста по-дълга от моята по това време и въобще аз носех съвсем различна прическа. Между другото, косата на тази проститутка е по-тъмна от моята, защото за един месец жега моята съвсем бе изрусяла. Гледайте и сравнявайте. А аз трябва да сервирам печеното.