— Кой?
— Имате право на три опита, Виктор Алексеевич. Пробвайте се.
— Престани с номерата си, Настася, и стига си се будалкала с един стар човек. Казвай, че инак ще дойда и сам ще го прочета.
— Четете тогава.
Настя подаде на полковника голям изписан лист, на който някои имена бяха подчертани с разноцветни маркери. Гордеев ги прочете и объркано се втренчи в нея.
— Бива си те, момиче — проточи той. — Страхотни са ти шегичките.
— Какви ти шеги, гражданино началник. Тук можеш да се хванеш за главата. По-добре седнете. Сега ще ви кажа такова нещо, че ще ви се подкосят краката.
— Господи, плашиш ме, Настя! Е, добре, седнах.
— Та така, Виктор Алексеевич, едновременно с Галина Ивановна Параскевич в родилния дом се е намирала и е получила служебна бележка за раждане на дете някоя си Зоя Василевна Яковлева, която след около две години се е омъжила за Георгий Семьонович Турин и е взела фамилията му. Турин осиновил синчето на Яковлева, Андрюша, и от този момент момчето имало документи като Андрей Георгиевич Турин. Турин, Виктор Алексеевич, завършил педагогически институт, получил диплома за учител по руски език и литература и до неотдавна работел в училище. А скоро, след като изчезнала неговата ученичка Таня Григориева, се разболял от тежка дерматологична болест и се уволнил. Но това, гражданино началник, още не е всичко.
— Хайде давай, доубий стареца.
— С Турин се познава и дори се среща с него Светлана Параскевич.
— Срина ме — изпъшка Гордеев. — Ще те прехвърля на специален режим, вкъщи ще работиш. Когато работиш у дома си, файдата е десет пъти по-голяма. Мога ли да си поема вече дъх или криеш в пазвата си още някоя гадост?
— Крия, разбира се — усмихна се Настя. — Синът на Надежда Острикова, Валентин, е добре известен в определени кръгове с прякорите Лечо и Пластелина. Два пъти е осъждан, първия път като малолетен, живее в Московска област, в същия този Чехов, където е и благоволил да се роди. Винаги е имал проблеми с парите, но преди година е забогатял. Разбира се, не станал милионер, но се забелязвало, че се е сдобил с пари, и ги има до ден-днешен. Какво говори това? Та нали хората от типа на Валентин Остриков дори и копейка не могат да задържат в ръката си, получават краста още щом нещо им прошумоли в джоба. Профукват всичко до последния грош. Според оперативните данни той непрекъснато разполага с пари, а това означава, че някой редовно му ги дава. Местният участъков милиционер го наблюдава напоследък. Той е стара кримка и му е съвсем ясно, че ако у два пъти осъждан глупак и безделник изведнъж се появят пари, той не ги е намерил на пътя. Когато Остриков преди година демонстрирал финансово благосъстояние, участъковият започнал да държи и него, и приятелите му под око. И представяте ли си, нищо съмнително не забелязал. Парите се появяват периодично, а няма никакви признаци на престъпна активност. Интересно, нали? Но и това, Виктор Алексеевич, все още не е всичко. Ако искате ми вярвайте, вчера обзвъних половин Русия, сигурно телефонната ми сметка ще бъде колкото цялата ми заплата. Но затова пък направих справки за всички мамички от ето този списък.