Да, Лошчинин можеше да се гордее със своята предвидливост. Всичко би минало благополучно, като по вода, ако Валка Остриков не бе държал цигарата си с бандитски маниер. Но кой би могъл да си помисли за такова нещо… Виктор Фьодорович просто не си бе имал работа с криминални престъпници и не ги познаваше. А Стасов, който почти през целия си живот се бе занимавал с тях, се бе хванал именно за тази незначителна на пръв поглед дреболия. В делото на Евгений Досюков нямаше никакво друго слабо място.
Сергей Берьозин не успяха дори да го разпитат. Той заедно с още няколко политици веднага след новогодишните празници излетя за Чечня, за да вземе участие в омиротворителна мисия. Но тъй като в Кизляр бяха взети заложници, Берьозин отпътува от Грозни и по примера на няколко видни дейци предложи себе си за заложник вместо жените и децата. Кандидатурата му с презрение бе отхвърлена от терористите, но той последва колоната, движеща се към селището Майское, и след четири денонощия бе прострелян. Умираше страшно, дълго и тежко, захвърлен в някакво мазе без помощ, без медикаменти и вода, с пробит от куршум корем. И единствено нещо, за което си мислеше, когато дойдеше на себе си от поредната загуба на съзнание, бе, че е бил голям дървеняк, за да се държи толкова глупаво с Ирина. Сега, в това студено и влажно подземие, слушайки оръдейния грохот някъде навън и гърчейки се от непоносима болка в гнойната рана, той осъзнаваше, че всичко онова, което някога му бе пречило да бъде щастлив, в действителност се явяваше толкова нищожно и абсолютно незначително…
Ирина Новикова, която следователят Олшански разпитваше в кабинета на полковник Гордеев, спокойно отговаряше на всички въпроси, без да скрива нищо. Изведнъж тя затвори очи и изпод ресниците й се търкулнаха две едри сълзи.
— Серьожа умря — прошепна едва чуто. — Всичко свърши.
Трупът на депутата Берьозин бе открит едва след седмица, когато в Майское бяха прекратени бойните действия. Узнавайки за това от новинарската емисия на телевизията, Олшански си спомни думите на Новикова и потръпна. Нима тя го бе почувствала още тогава?
„Колко многолика е любовта — помисли си. — Има и такава любов. Изградена върху чужди кости, с чужда кръв замесена, а толкова нежна…“