След като огради фразата с правоъгълна рамка, тя спусна от нея надолу две стрелки. В лявата част на страницата, където завършваше едната стрелка, се появи фразата: „Какво говорите, Лъоня никога не е имал любовни похождения.“ Отново стрелка надолу и бележка: „Да се натиска докрай — защо първо си е помислила за сина, а не за снахата. Давал ли е повод? Има ли основания да подозира нещо?“ И т.н.
В дясната част на страница, успоредно с думите какво говорите, Настя записа: „Е, от Светлана би могло да се очаква всичко.“ Начертавайки още една стрелка надолу, тя помести следния коментар: „Нека да хвърля кал по Светлана, да не й се пречи, колкото повече гадости наговори за нея, толкова по-добре.“
Накрая от фрагментите в лявата и дясната част на листа Настя спусна дебели стрелки към центъра в долната част на страницата и резюмира:
„Да се попита откъде Параскевич познава толкова добре женската психология, така ловко се оправя с почти неуловимите движения на женската душа. Да се изкаже предположение, че е бил консултиран от Светлана. Тъй като Г. И. току-що е клеветила снаха си, тя за нищо на света не би се съгласила, че му е била съратница, помощница и консултант. Всеки друг, само не и омразната й снаха. Ако Л. П. е имал някакви жени, то тук те непременно ще изплуват.“
— Погледнете това, Константин Михайлович — подаде листа със схемата на следователя. — И нанесете корекциите си.
Той внимателно прочете фразите, написани със ситен, но четлив почерк, и измърмори:
— Голяма усойница си ти, Каменская.
— Моля, моля — престори се на засегната Настя. — Аз не съм усойница за вас, а за Галина Ивановна. Разбирам мъката й и искрено й съчувствам, но на сина й, който е загинал, след като е изживял един кратък и много нещастен живот под чехъла на тираничната си майка, съчувствам още повече. В края на краищата, на него му е далеч по-зле, отколкото на нея. Между другото, ние с вас съвсем забравихме за бащата на Леонид Владимирович. Може би си струва да поработим с него?
— Можем да опитаме — неопределено присви рамене Константин Михайлович, — но едва ли ще излезе от тази трънка заек. Владимир Никитич Параскевич толкова е свикнал да се държи за полите на жена си, че ще поиска да разговаряме само в нейно присъствие. Няколко пъти се опитвах да намеря общ език с него, но все удрях на камък. Той щеше да си счупи врата да се оглежда за жена си, страхуваше се да не изтърси нещо, което не бива.
— Такаа ли? — замислено проточи Настя. — Това е любопитно. Ще се опитам да се заема някак с него.
Галина Ивановна Параскевич се яви при следователя с десетминутно закъснение. Когато часовникът показваше десет и тридесет и четири, Олшански се надигна от стола си и се отправи към вратата.
— Край, Галина Ивановна — злорадо рече той, — като не искате да идвате навреме, ще ме чакате, докато се върна. Започвай, Настя, предай й, че съм възложил на теб да я разпиташ. И я посплаши, кажи й, че Константин Михайлович се е ядосал.
Галина Ивановна Параскевич видимо се зарадва, заварвайки в кабинета на Олшански Настя.
— Анастасия Павловна, колко е хубаво, че сте тук! — възкликна тя, окачвайки свойски кожуха си на закачалката и сядайки на стола, без да дочака покана. — Толкова ми е лесно да разговарям с вас, за разлика от Константин Михайлович. Знаете ли, понякога ми се струва, че той не ме обича много.
„А за мен не ти ли се струва нещо? — с насмешка си помисли Настя. — Че аз те мразя повече и от Костя.“
— Какво говорите, Галина Ивановна — вежливо произнесе на глас, — защо да не ви обича Константин Михайлович? Той просто има сложна и напрегната работа и е напълно естествено да не се намира непрекъснато във великолепно разположение на духа. Бъдете по-снизходителна към него.
— Трябва да ви кажа, Анастасия Павловна, че не ме убедихте. Досещам се, че вашата работа не е по-малко сложна и напрегната, отколкото на Константин Михайлович, но вие правите далеч по-добро впечатление. Просто несравнимо по-приятно. Човек, който по силата на своите служебни задължения е принуден постоянно да влиза в контакт с непознати хора, да общува с тях, трябва, не, просто е длъжен да бъде мил, да умее да изслушва събеседника си, да желае да го разбере…
Галина Ивановна се бе впуснала в поредната си тирада. Настя я слушаше с половин ухо, правейки вежлива физиономия, и търпеливо дочакваше момента, когато тази жена щеше да се увлече дотолкова, че един неочакван въпрос „не по темата“ ще я завари неподготвена и ще я принуди да даде неподготвен и необмислен отговор.