— Напротив, случват се! — разсърди се Параскевич. — Светлана я видях на улицата, купуваше цигари от павилиона. Бях много изненадана, защото и двамата с Льонечка не пушеха, понечих да й се обадя, а тя взе цигарите и тръгна към колата. Забелязах, че това не е автомобилът на Льонечка, и се отказах. Наведох се да погледна кой е зад кормилото и видях…
„Нищо не си видяла — ядно си рече Настя. — Съчиняваш си в движение, за да натопиш Светлана. Е, купила е цигари, качила се е във волгата и по-нататък какво? Между другото, твоят Льонечка е пропушил още в девети клас, а през последните три години е издухвал по кутия и половина на ден. Просто ти си му правила истерични сцени и си го заклевала във всички светни да не се поддава на вредния навик, а за него е било по-лесно да скрива, че пуши, отколкото да слуша воплите ти. Може би той и за Светлана също се оженил не от страстна любов, а единствено да се махне от къщи и да не живее с теб.“
— Кажете ми, Галина Ивановна, според вас, Светлана умна ли е?
— Ами! — махна пренебрежително с ръка Параскевич. — Откъде ще се вземе у нея ум? Струва ми се, че през целия си живот не е прочела две книжки и половина.
— Не ви питам за образоваността й, а за ума, интелекта. За умението й да мисли логично, да обобщава, да анализира, да формулира изводи, да изразява свързано мислите си.
— Нали вече ви казах, че тя беше една бездарна журналистка.
На Галина Ивановна никак не й се щеше да види разликата между интелекта, образоваността и професионалната пригодност. Щом като е бездарна журналистка, значи е кръгла глупачка. Интересно, какво ли би казала, ако тази бездарна журналистка излезе невероятно талантлив биолог?
— Значи като човек тя не е умна? — не без задни мисли уточни Настя.
— Абсолютно — горещо потвърди майката на писателя.
— А вашият син никога ли не е изразявал разочарованието си по този повод? Та нали, като творческа, чувствителна, художествена натура, той не е могъл да не забележи, че жена му не е достатъчно умна и образована.
Олшански се върна в кабинета и седна зад бюрото си, без да прекъсва беседата им. Обаче Галина Ивановна изведнъж някак си се стегна, сякаш бе почувствала наблизо враг, на когото трябваше да даде отпор.
— Моят син се увличаше по нея като жена, тъй като Светлана не притежава никакви други достойнства — сухо отвърна тя. — Обясних ви вече, че Льонечка беше чисто и порядъчно момче, той никога не си позволяваше да встъпва в интимни отношения с момичета, затова, когато Светлана започна да действа, беше покорен моментално. Льоня беше нормален млад мъж, трябва да разберете това…
— Добре — намеси се Олшански, — да оставим тази тема. Нека се върнем на вашия син, Галина Ивановна. Кажете ми, моля, чела ли сте неговите произведения?
— Разбира се — гордо отвърна Параскевич. — Аз ги четях преди всички. Льонечка винаги ми предоставяше ръкописите си, преди да ги занесе в издателството.
— В критическите статии за книгите на вашия син нееднократно е отбелязвано, че Леонид Параскевич е тънък познавач на женската психология, на женската душевност. Съгласна ли сте с това твърдение?
— Безусловно! — твърдо заяви тя.
— Тогава разкажете ни, ако обичате, откъде е натрупал всичките тези знания, които са му помогнали да стане автор на любовни романи за жени. Той е мъж. Ако се вярва на вашите думи, опитът му на общуване с жени е минимален. Откъде знае всичко това? Кога и при какви обстоятелства се е научил да разбира толкова добре жените?
Галина Ивановна попадна в предварително подготвения й капан. След всичкото това, което бе наговорила, тя не можеше вече да се осланя нито на Светлана, нито на познатите момичета и жени, които у Льонечка винаги са били многобройни, защото той е бил красив младеж и се е ползвал с успех сред тях. Този номер вече не вършеше работа и на Галина Ивановна с мъка на сърцето й се наложи да назове жени, които били хлътнали по Леонид и дори като че ли успели да привлекат вниманието му. Във всеки случай, когато идвал на гости на майка си без съпругата си, той няколко пъти им се бил обаждал по телефона.
Настя беше напълно удовлетворена от резултатите на разпита и тъкмо се готвеше да си тръгва и да остави Олшански насаме с Галина Ивановна, когато вниманието й бе привлечено от фразата:
— Льонечка няма да ми прости, че издадох една съкровена негова тайна. Той сурово ще ме накаже за това.