— Наташенка, вие ме огорчавате. Що за настроение имате? Разбира се, че вашият съпруг е невинен. Защо би се обърнал към мен, ако е извършил убийство? Ако той наистина е престъпник, би знаел, че няма шансове за оправдаване и не би ми писал.
— Вие не познавате Женя, Николай Григориевич. Той мисли много по-различно от вас. Винаги е уверен, че може да излъже, когото си пожелае. Женя е силен, властен и твърд. Особен е, разбирате ли? И не ми дава покой мисълта, че той всички нас ни води за носа.
— Добре, Наташенка. Да оставим тази тема. В края на краищата, мой дълг е да се притека на помощ на човека, който се нуждае от това. Имате, ли достатъчно пари, за да наемете свестен частен детектив?
— Да, разбира се. Женя ми разреши да харча за неговото освобождаване толкова, колкото е необходимо.
— Отлично. Ще поговоря със своите познати в милиционерските кръгове и ще помоля да ме насочат към добър специалист. Как изглежда мъжът ви? Как се чувства?
— Прекрасно — усмихна се вяло Наталия. — Изглежда така, сякаш току-що е излязъл от кабинета си.
— Това е добре. Значи е готов да се бори. Не е паднал духом. Може да се завиди на самообладанието му. И на вашето, Наташенка. Дръжте се, ще направим всичко възможно, за да го измъкнем оттам.
Разговорът с правозащитника я разстрои. Впрочем през последната година малко неща можеха да я зарадват и да повишат настроението й. Едно от тях бе чернокожият Джералд… В леглото с него тя бе успяла да забрави, че мъжът й излежава присъда за убийство. И даже за това какъв грях взема върху себе си.
Не, повече така не можеше да продължава. Трябваше да се стегне и да стъпи здраво на краката си. Разполагаше с документи, съгласно които имаше право да се разпорежда с цялото имущество на Евгений. Той сам бе й предложил да ги разпише, защото щяха да са необходими много пари за адвокатите и частните детективи. Женя дори й бе казал, ако се наложи, и подкупи да дава, само и само да го измъкне от колонията.
И така, с какво разполагаше? Огромен четиристаен апартамент в центъра, на който неотдавна бе направен европейски ремонт, скъпи и с вкус подбрани мебели. Къща извън града — тухла, два етажа, сауна, басейн, гараж за четири коли, разчетен за посрещане на гости. Два автомобила — сребристо волво, сааб в цвят тъмно бордо. Сметки в руски и европейски банки.
„Господи, и такъв човек лежи в затвора!“
Направо бе абсурдно. Наталия и до ден-днешен не можеше да повярва, че всичко това се бе случило.
Съблече се и влезе в банята. След като завъртя крана на душа, застана пред огромното, заемащо цялата стена огледало, и започна внимателно да разглежда тялото си. Тук-там й бяха излезли синини от железните пръсти на Джералд. Припомни си големите му черни очи, които сякаш я изгаряха цялата, и потръпна. Никога не й бяха допадали ласкавите и нежни мъже, възбуждаше се от натиска, от мощта, от демонстрацията на сила и превъзходство, обичаше да я притискат, да я въртят, да я мачкат, да й причиняват болка. Женя не беше такъв, него по принцип не го биваше много в леглото, затова пък Джералд беше точно това, което й трябваше.
Обърна се да разгледа в огледалото гърба и дупето си, порадва се на това, че изящната извивка от тънката талия към пищните бедра е все така красива, и изведнъж почувства остър пристъп на отвращение към самата себе си и към своя случаен сексуален партньор. Бързо влезе във ваната, дръпна фината ярка завеска и застана под душа.
Женя беше там, в зоната, на студа, в обща барака, в която са натъпкани сто души. Той ядеше отвратителни буламачи, виждаше около себе си само тъпи и безразлични физиономии, двадесет и четири часа в денонощието се намираше сред убийци, бандити, изнасилвани и прочие идиоти, в чиито глави няма нищо друго, освен говна. Женя, гордият и независимият, който с едно помръдване на пръста, с едно драсване на писалката безжалостно се разправяше с тези, които му пакостяха, и щедро, без да се оглежда и без да се съобразява с нищо, помагаше на тези, които бяха изпаднали в беда. Сега самият той се нуждаеше от помощ, а жена му през това време се гърчеше в чуждата хотелската стая, притисната в обятията на чужд мъжкар от далечна чужда страна…
Горещата вода струеше по лицето й и се смесваше със солените сълзи. За пръв път от четири години боязливото възхищение, с което Наталия се отнасяше към Евгений Досюков, се смени от всепоглъщаща жал и състрадание. Ако преди два дена я бяха попитали дали обича съпруга си, щеше да й се наложи да излъже. Днес тази лъжа би била вече не толкова абсолютна.