След вечерята Ирина отиде да измие съдовете, а когато се върна в гостната, по другия канал вече течеше ново информационно предаване, което Берьозин следеше с не по-малък интерес. Тя поседя няколко минути на дивана, разглеждайки книгите по полиците, след това безшумно се надигна и отиде в малката стая.
Тази вечер Берьозин не я видя повече.
Сутринта бе станала преди него и беше приготвила закуската. Берьозин с удовлетворение отбеляза, че днес тя бе старателно сресана и беше облечена, в дълга пола, като вчера, само че без да й се напомня и да й се правят забележки. Сергей Берьозин изпита странно неудобство заради снощи и направи опит да заглади нещата по време на закуската.
— Какво решихте с шивачката? — попита я.
— Ще донесе роклята към единадесет, за да има време, ако се наложи нещо да се преправя.
— Какво си поръча?
— Знаеш ли, беше ми трудно да реша веднага какво ми е нужно, затова вчера си поръчах само рокля за довечера и един комплект за вкъщи. Тези дни тя пак ще дойде и ще й поръчам всичко останало.
— Надявам се, че това, в което ще се появиш довечера, няма да бъде прекалено предизвикателно? — осведоми се Берьозин и веднага прехапа език.
Но беше късно. Ирина мигновено улови намека му.
— Искаш да кажеш, че една проститутка непременно трябва да има вулгарен вкус? — меко произнесе тя и Берьозин се изненада, че не изглеждаше ни най-малко сърдита.
— Извинявай, Ира, въобще не съм искал да те обидя — виновно й рече. — Прости ми. Аз съм глупак.
— Не, Серьожа, ти не си глупак. Ти просто си ядосан и нещастен. И не се безпокой за роклята ми, тя ще бъде скъпа и елегантна, но същевременно строга и семпла. Исках само да те попитам за бижутата…
— Всичко, което намериш в кутийките, е твое. Казах ти вече.
— Не, не е подходящо, разгледах го. За да се получи това, което ти желаеш, са нужни бисери. Само бисери. Никакви диаманти с изумруди не му подхождат.
— Така ли? — вдигна вежди Берьозин.
Значи тази малката си имаше свое собствено мнение. Много любопитно.
— Добре, ще ти донеса бисери. Бих искал да се надявам, че вкусът ти няма да те подведе.
В пет часа вечерта Берьозин влезе в апартамента си с лошо предчувствие. Сигурно ей сега щеше да стане ясно, че роклята, която Ирина си бе поръчала без негов надзор, ще бъде подходяща само за дискоклубове, а парите, които бе похарчил за бисерно колие — хвърлени на вятъра.
Ирина го посрещна в същата тази дълга плетена пола, с която бе била и сутринта.
— Ето ти ги твоите бисери — подаде й кутийката той. — Направи ми кафе и започвай да се приготвяш. Колата ще дойде да ни вземе в шест и петнадесет.
Ирина отвори кутийката още в антрето, с набито око огледа бижуто и кимна:
— Точно това ми трябваше.
Берьозин се усмихна вътрешно. „Какво разбираш ти от тези работи!“ Наистина, тя беше негова съпруга и въобще изглеждаше добро момиче, но нали, имаше зад гърба си толкова дълъг стаж на проститутка. „Виждате ли, били й нужни бисери, за да си изгради образ. Скоро ще си покаже.“
Той бавно пиеше кафето си в кухнята, като отново и отново мислено си прехвърляше отговорите на най-различни въпроси, които биха могли да му зададат тази вечер напористите журналисти. Социологическите допитвания показваха, че неговата партия се ползва с доверието на доста голяма част от населението и шансовете му да стане депутат не бяха лоши — намираше се в първата петица на партийната листа. За да влезе в Думата, неговата партия трябваше да получи повече от пет процента избирателски гласове, а предварителните разчети даваха надежди, че този процент ще бъде далеч по-висок. Но тазвечерното мероприятие бе в състояние за един миг да премести акцентите, ако лидерите на конкуриращите се партии не изберат правилното поведение и изгубят имиджа си пред електората. Трябваше да бъдат много внимателни и концентрирани, да следят за всяка своя думичка, стараейки се при всяка удала им се възможност Да извоюват, макар и миниатюрни, но толкова важни победи над политическите си противници…
— Готова съм.
Берьозин се обърна и онемя. Пред него стоеше оживяла картина от деветнадесети век — млада жена със сериозно, нежно лице, с прическа „охлюв“, вдигната високо на тила, в дълга бисерносива рокля, падаща свободно до пода и плътно обгръщаща раменете, гърдите и талията й. Да, тази малка проститутка се бе оказала права — не подхождаха никакви диаманти и изумруди. Само бисери. Изящно, строго, семпло. Ум да ти зайде!