Подчинявайки се на внезапен порив, Берьозин се приближи до Ирина, прегърна я и притисна главата й към гърдите си, вдишвайки уханието на скъп парфюм от косите й.
— Ирочка… — прошепна. — Ирочка. Красавице моя.
Тя внимателно се отдръпна и вдигна към него големите си очи, които в този миг му се сториха студени и напрегнати.
— Това ли искаше?
— Да, всичко трябва да бъде точно така.
На Берьозин му стана неловко. Той вече се укоряваше, че се бе поддал на порива си — толкова неуместен и сега, и въобще — и се опитваше да прикрие смущението си зад небрежен и уверен тон.
— Нали не си забравила как трябва да отговаряш на въпросите?
— Не, не съм. Аз не се меся в политическите занимания на мъжа си, моята работа е да пазя семейното огнище и да ти бъда здрав тил, а твоята първа жена не ме интересува. Готвя прекрасно, умея да посрещам гости, възнамерявам да ти народя не по-малко от три дечица, ако ми позволява здравето…
— Като отвори дума за това — прекъсна я Сергей Николаевич, — ако усетиш, че е уместно, можеш да кажеш, че когато е станала катастрофата, ти си била бременна и за съжаление твоето лечение след това не ти е позволило да запазиш бременността си. Но ти се надяваш, че в най-близка бъдеще ще бъдеш достатъчно здрава, за да можеш да раждаш. Гледай само да не прекалиш, това предизвиква съчувствие, но друго е главното. Твоята задача не е да предизвикваш съчувствие заради нещастието си, а да възбуждаш възхищение с твърдото си желание да изпълняваш своя майчински дълг. Разбра ли?
— Да. Ще се постарая, Серьожа. Но така или иначе, страхувам се много.
Той й подаде кожуха и едва сега забеляза, че е обута в леки тъмносиви обувчици.
— Няма ли да си обуеш нещо друго? — изненада се Берьозин. — Навън снегът е до коляно.
— Нима могат да се обуват ботуши с такава рокля?
— Надявам се, че там ще има стая, където ще можеш да се преобуеш и да се приведеш в ред.
— Ами, ако се окаже, че няма? Тогава ще изглеждам смешно и нелепо.
Ирина бе застанала с гръб към него и оглеждайки се в огледалото, увиваше на красиви дипли около шията си копринен шал. Изражението й беше съсредоточено и възсърдито. Приличаше му на малко момиченце, което се мръщи капризно. Отново го обзе необяснима нежност към тази жена. Обхвана раменете й и леко я притисна към себе си, стараейки се да не развали сложната й прическа.
— Ти винаги ли си толкова боязлива и предпазлива, за всичко да се тревожиш предварително? — попита я с насмешлива нотка в гласа.
— На твое място не бих задавала такива въпроси — хладно отвърна Ирина, — защото ти прекрасно знаеш отговорите им.
Хвърли го в огън, пусна я и започна да облича палтото си. Берьозин не признаваше никакви кожуси й шуби. Според него, натуралната кожа подхождаше само на жените, а изкуствената — на младежта. През зимата той носеше безумно скъпо тъмносиво палто със светъл шал от фина вълна и независимо от студа, никога не си слагаше каквато и да била шапка. Имаше рядко хубава коса — природен дар, който ревностно пазеше — гъста, права, обилно посребрена и перфектно подстригана. Прическата придаваше на Берьозин вид на сериозен, вдъхващ доверие човек, а още щом сложеше на главата си шапка, веднага заприличваше на райкомовски секретар от времето на застоя.
Когато слязоха долу, колата вече ги очакваше до входа, но трябваше да изминат най-малко десетина метра през снега. Берьозин се поколеба само за секунда. Решението, както впрочем и всички печеливши решения, които му хрумваха, узря изведнъж. Вдигна Ирина на ръце и я пренесе до автомобила. Шофьорът през това време излезе от купето и предвидливо отвори задната врата.
— Благодаря ти, скъпи — нежно рече тя, но и достатъчно високо, за да бъде чута от него.
Берьозин се настани до Ирина и й прошепна:
— Идеята беше добра, нали?
— Образът ти се извайва направо в движение — усмихна се в отговор тя.
Сергей Николаевич се наведе и приближи устни до самото й ухо.
— Между другото, шофьорът се казва Володя. Преди половин година той те кара до летището да посрещнеш леля си от Красноярск. Времето беше неподходящо за полети, самолетът закъсня четири часа и всичките тези четири часа ти проседя в колата и му досаждаше с капризите си. Ту ти беше горещо, ту студено, ту искаше да пиеш, ту да ядеш, ту да пушиш.
— Дори да пуша? — повдигна вежди Ирина.