— Ами понякога изявяваше такова желание, макар и рядко. Въобще успя да изтормозиш бедното момче.
— И повече с никой друг ли не съм се срещала?
— Доколкото ми е известно, не.
— Володя — високо рече тя.
— Да, Ирина Андреевна?
— Още ли ми се сърдите? Не си струва, гълъбче, знам, че от време на време съм ужасно досадна, но после се разкайвам и се укорявам. Ако съм ви обидила тогава, моля да ме извините.
— Няма нищо, Ирина Андреевна, всичко е наред.
Берьозин потърси ръката й и леко я стисна в знак на одобрение. Ирина не реагира, но и не я отдръпна. Така, държейки ръцете си, те пристигнаха до зданието, в което трябваше да се състои приемът. Тук разстоянието до входа беше около двадесетина метра и репортерите възторжено защракаха с фотокамерите си, виждайки как известният партиен лидер носи на ръце своята жена красавица.
През първия половин час всичко беше спокойно. Политиците, под ръка със своите съпруги, се разхождаха из огромната зала, където беше подредена шведска маса, а журналистите не закачаха никого и засега само се оглеждаха, набелязвайки си най-интересните и перспективни жертви.
По едно време Сергей Николаевич завърза разговор с популярен киноактьор, който фигурираше в списъка на партия, много близка по своята политическа платформа до тази на Берьозин, а Ирина внимателно бе докосната за лакътя от журналист, известен със своята зъбатост и недоброжелателност.
— Кажете ми, Ирина Андреевна, трудно ли е да си съпруга на политик?
— Трудно е да си съпруга — много сериозно му отвърна тя. — Дали на политик или на цирков артист — няма значение.
— Много интересно изявление — оживи се журналистът. — Моля ви, няколко думи за това — защо е трудно да си съпруга на Берьозин.
— Моят мъж не е предсказуема личност и макар че го познавам от доста отдавна, той, така или иначе, си остава за мен не докрай прочетена книга. Много ми се иска да му се харесвам, но невинаги успявам да усетя точно какво му се харесва и какво — не. Затова се намирам в непрекъснато напрежение.
— Искате да кажете, че съпругът ви често и лесно променя вкусовете и пристрастията си?
— Нищо подобно. Точно обратното — той е изключително постоянен и във вкусовете си, и в своите убеждения. Просто не съм го опознала докрай.
— От колко години сте женени?
— От шест. През февруари ще празнуваме седмата годишнина от нашия брак.
— И тези седем години не са ви били достатъчни, за да изучите вкусовете на съпруга си?
— Съгласете се, че човек, който може напълно да бъде опознат за седем години, е просто примитивно същество — усмихнато парира Ирина. — Човешката личност е толкова многостранна и дълбока в своята индивидуалност, че за опознаването й понякога не достига цял един живот. Колкото е по-сложен човекът, толкова е по-богата неговата натура, толкова и повече време се изисква, за да бъде изучен.
— Имате ли деца?
— Засега не, но непременно ще имаме…
Ирина и журналистът бяха застанали доста близо до Берьозин, който продължаваше да беседва с киноактьора, но с крайчеца на ухото си се вслушваше, в разговора, воден от жена му. Остана много доволен от нейните отговори. Отначало тя бе изтърсила явна глупост, от която избирателите биха могли да си направят извод за непредсказуемостта и непрогнозируемостта му. Разбира се, че биха могли при по-ловко насочване на нещата в тази посока. А на драскача чак му бяха потекли лигите и сигурно вече си представяше как ще напише с едър шрифт: „ЛИДЕРЪТ НА ЕДНА ОТ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ Е ТОЛКОВА НЕПРЕДСКАЗУЕМ И ТОЛКОВА БЪРЗО ПРОМЕНЯ УБЕЖДЕНИЯТА И ПРИСТРАСТИЯТА СИ, ЧЕ ДОРИ И ЖЕНА МУ НИКОГА НЕ ЗНАЕ КАКВО ДА МУ СГОТВИ ЗА ОБЯД!“
Берьозин се извини на актьора, отведе Ирина встрани и тихо й рече:
— Умница си, Ирочка, блестящо се справи с журналиста. При теб всичко се получава отлично, затова от нищо не се бой.
След като й целуна ръка и с периферното си зрение забеляза, че ги снимат в този момент, Сергей Николаевич Берьозин отново остави жена си сама и отиде да се ръкува с един, познат бизнесмен.
Ирина се огледа наоколо и случайно срещна очите на едра, тромава жена с боядисани коси и небрежен грим. Улавяйки погледа й, жената веднага се втурна към нея.
— Ирина Андреевна Берьозина, нали не греша? — попита тя с нисък и звучен контраалт, който никак не се вържеше с външността й.
— Не, не грешите…
Ирина се сви вътрешно. Досети се, че това е самата Олеся Мелниченко — журналистката, за която Сергей специално я бе предупреждавал.