Выбрать главу

Мелниченко преди година бе вземала интервю от първата му жена и Ирина не очакваше нищо добро от един евентуален разговор с нея.

— Фамилията ми е Мелниченко. Работя в…

Тя назова известно женско списание, излизащо в огромни тиражи.

— Нали няма да ми откажете да дадете интервю за нашето списание?

„Ще откажа! — искаше й се да изкрещи на Ирина. — Омитай се оттук заедно със списанието си! Не искам да разговарям с теб! Аз не знам как да разговарям с теб!“

— С удоволствие — изрече гласно и топло се усмихна. — Приятно ми е, че моят съпруг е събудил интереса на толкова популярно списание.

— Жените са нашата аудитория — заяви Мелниченко, — а според данните от анкетата, която проведохме с читателките си, вашият съпруг попада сред тримата най-привлекателни мъже политици. Затова на читателките ни ще им бъде интересно да прочетат каква е съпругата на Берьозин. И така…

Първите няколко въпроса бяха напълно безобидни и Ирина им отговори с лекота и почти без да се замисля. Нататък обаче тръгна по-лошо.

— Как смятате, Ирина, съпругът ви обича ли ви?

— Твърди, че ме обича, а аз нямам основания да не му вярвам — предпазливо отвърна тя.

— Какво имате предвид, като казвате „нямам основания“?

— Имам пред вид, че съпругът ми никога за нищо не ме е лъгал. В такъв случай, какво право имам да се съмнявам в тези негови думи?

— Според вас, как би отговорила на този въпрос първата жена на Сергей Николаевич?

— За да се предполага нещо, трябва да се познава истинският характер на дадения човек. За съжаление, не познавам първата му жена, затова ми е трудно да ви отговоря.

— А бихте ли искала да се запознаете?

— Никога не съм мислила по този въпрос. Разбира се, би ми било не само интересно, но и полезно да опозная жената, която е обичал съпругът ми и с която е прекарал заедно над десет години от живота си. Това би ми позволило да разбера по-добре характера на Сергей.

— И не бихте изпитала смущение от срещата с жена, чието семейно щастие сте разрушила, отнемайки съпруга й?

— Не сте права — рязко отвърна Ирина, осъзнавайки, че няма накъде да отстъпва и че това, от което се бе страхувала най-много, вече се бе случило. — Не сте права никак. Първо, бракът на Сергей с първата му жена е започнал да се разпада далеч преди да се запозная с него. Второ, Сергей, както впрочем и всеки друг мъж, не е безсловесно животно, което може без никакви усилия да бъде хванато за юздата и да бъде изведено от обора. Аз въобще не разбирам откъде се е взел този чудовищен глагол „да отнема“. Да отнема съпруг, да отнема съпруга. Те да не би да са котки, магарета? Как можеш да „отнемеш“ човек, ако той не го желае? Уверявам ви, че по тази земя има хиляди и милиони жени, които с години не могат да разведат своите женени партньори. И не ги развеждат. А има и такива, които разтрогват бракове. И при всеки отделен случай решението вземат мъжете, а не техните любовници.

— А каква роля предоставяте на жената? Покорно и безропотно подчинение?

На това място Ирина си отдъхна. Вече беше взела сложния завой, а сега разговорът вече тръгваше по този коловоз, за който беше подготвена.

Четвърта глава

Ревността като версия за убийството на Леонид Параскевич се струваше доста перспективна на Настя Каменская. Налагаше й се да избира между две версии — бизнес и любов, но едва ли някому бе нужно да убива Параскевич от подбуди, свързани с пари. Единственият бизнес, с който той се занимаваше, беше литературното творчество, издателите се облажаваха от него и да се убива кокошката, снасяща златни яйца, беше глупаво и безсмислено. А въпреки че майката на убития с пяна на устата твърдеше, че Льонечка бил чист и във всяко едно отношение бил примерно момче, Настя беше уверена, че в действителност той е бил женкар. Съдейки по неговите книги, доста добре се бе оправял с жените.

И така, трябваше да се срещне със съпругата на Параскевич, Светлана, и с онези две жени, чиито имена с мъка на сърцето й бе назовала Галина Ивановна. Остави си Светлана за „десерт“ и реши да започне с дамите, по които в различно време се бе увличал Леонид.

Едната от тях, Олга Рюхина, се оказа съвсем безинтересна от гледна точка на по-нататъшна разработка — млада особа, която по време на романтичната си връзка с модния писател е била едва осемнадесетгодишна. Приятелката на Олга работела като коректор в едно от издателствата, печатащи романите на Параскевич, и срещу честна дума, че тайната ще бъде запазена, съобщила на своята изнемогваща от моминска влюбеност приятелка адреса и телефона на писателя.