Постепенно състоянието на Светлана се стабилизирало, Леонид я откарал вкъщи и заедно си отработили линия на поведение, която поне в известна степен да ги предпазва от лудата Исиченко. Същността на новия „курс“ се състояла в това, че Леонид като благороден човек не може сега да изгони жена си, понеже тя е тежко болна. И болна, между другото, по причина на самата Людмила. Затова е нужно да мине известно време, докато Светлана се закрепи достатъчно. Людмила трябва да се въздържа от контакти с Леонид и по такъв начин да изкупи своя грях пред невиновната за нищо Светлана.
Леонид умеел да бъде много убедителен. И освен това той доста умело използвал обсебилите Людмила налудничави идеи, за да й внуши това, което считал за необходимо. Накратко, те се споразумели, че докато тече процесът на изкупване на греха, не бива да са заедно, не бива да се срещат и дори да разговарят. Леонид й казал, че точно след година ще се срещнат на същото това място, където разговарят сега, даже в същия час, и ще тръгнат по-нататък в живота ръка за ръка. На Людмила не й оставало нищо друго, освен да се съгласи. Впрочем други предложения, така или иначе, нямало.
— Тя превърна живота ни в ад — говореше на Настя Светлана Параскевич. — Ние не можехме спокойно да ходим по улицата, непрекъснато се оглеждахме да не би да ни причаква някъде. Страхувахме се да отворим вратата, ако предварително не бяхме предупредени за нечие посещение. И освен това, разбирате ли, непрекъснато ме гризеше червеят на съмнението. Ами ако са ме измамили? Ако Льоня наистина ми изменя с Людмила? Въобще и на двама ни през цялото време ни беше тежко и някак… неприятно, ако щете. Всичко това постоянно висеше във въздуха, пречеше ни да живеем, пречеше ни да си вярваме един на друг. Тогава започнахме да търсим възможности за размяна на жилището, искахме да се преместим.
— А какво стана, когато изтече едногодишният срок?
Светлана замислено се вгледа в лицето й.
— Льоня умря. Приблизително около това време. Тази идиотка се домъкна дори на погребението. Ужасно се страхувах да не започне публично да вещае, че е предназначена за Льоня, че ще вдигне скандал или нещо подобно. Слава Богу, размина се, държа се тихо.
— Кажете ми, Светлана, не ви ли е минавало през ума да я заподозрете в убийството на вашия съпруг?
— Да си призная честно, не. Кой знае защо, за нея не си и помислих. Защо ще го убива, щом като иска да живее с него.
— Но обещаната година е изтекла и тя е могла да се разгневи, че е била излъгана.
— Но годината още не беше била минала. Това стана в същия ден, в който Льоня загина…
След разговора си със Светлана Настя бе принудена отново да посети Исиченко и да уточни някои детайли.
— Вярно ли е, че Леонид ви е обещал след една година да уреди всичко?
Людмила Исиченко стана мъртвешки бледа, от което бръчките на лицето й пък станаха още по-дълбоки.
— Откъде знаете? Няма да разговарям с вас, докато не ми кажете откъде сте разбрала.
— Леонид ми каза — излъга Настя, без да й мигне окото.
В края на краищата, защо трябваше да се мъчи да изобретява велосипеда, щом като отдавна цял свят се вози на него.
— Леонид? Значи и вие сте имала видение?
— Имах — потвърди Настя. — Той разбра, че искам да открия убиеца му и да помогна на блуждаещата му душа да се успокои, затова дойде при мен и ми разказа за вашето споразумение.
— Той не ми разрешаваше да говоря с никого за това…
— Но то е било отдавна — опитваше се да извърта Настя. — Не е могъл да знае, че ще загине, иначе би отменил забраната си.
— Той ми го забрани след смъртта си.
— Значи ви се явява? — изплъзна се от устата на Настя, преди Да успее да съобрази, че говори явна глупост.
— Разбира се, не само на вас.
В гласа на Исиченко отново зазвучаха нотки на високомерно презрение.
— Людмила, защо не искате да ми помогнете да намеря убиеца на Леонид? — укорително й рече Настя. — Вие сте му най-близкият човек, толкова много знаете за него, той дори влиза в контакт с вас след смъртта си, значи ви се доверява най-много от всички. Не може да не ви е казал кой и защо го е убил. Никога не бих повярвала, че вие не знаете това.