А може и да не му се наложеше да я изоставя…
Нугзар с подновен интерес погледна седящата в креслото жена. Ако беше честен пред себе си, Светлана Параскевич малко го плашеше. Невисока, тънки крачета и ръчички, малки очички, дребно личице. Никога не му бяха харесвали такива жени. Но от друга страна пък, в нея имаше нещо невероятно привлекателно. За такива жени казваха, че били фатални. Когато Господ е създавал Светлана, май никак не бе се скъпил и щедро я бе обсипал с „фаталност“.
„Да, идеята ми никак не е лоша“ — заключи Бокучава. Той натисна бутона на интеркома и кратко се разпореди: — Веднага да дойде Олег!
След това се приближи до Светлана, настани се в съседното кресло, наля коняк в чашите и се усмихна.
— Не те питам колко искаш за ръкописа. Ще ти платя толкова, колкото кажеш, и няма да се пазаря. Една минутка…
В кабинета влезе едър и брадат млад мъж с папка в ръка.
— Викал сте ме, Нугзар Семьонович.
— Бързо приготви договор за издаване на книгата на Параскевич „Омразата бива и розова“, обем дванадесет коли, изключителни права за две години… Светлана Игоревна, назовете сумата.
— Тридесет и пет хиляди долара — спокойно и без да й мигне окото, произнесе Светлана.
— Тридесет и пет хиляди — повтори след нея Бокучава. — Заплащането ще стане в момента на предаването на ръкописа. Ръкописът е предаден, той е на бюрото ми. След двадесет минути те очаквам с договора и парите.
— Ще бъде изпълнено, Нугзар Семьонович.
Брадатият Олег излезе с такова изражение, сякаш току-що пред очите му котка бе родила кученца. Нугзар знаеше много добре, че в дадения момент в касата няма такава сума — тя трябваше да се поръча предварително — но това не го безпокоеше. Щом се бе разпоредил, Олег щеше да го направи. Щеше да събере наличните долари от всичките сътрудници на издателството, щеше да омете сейфовете и само един Господ знаеше още какво щеше да стори, но след двадесет минути тридесет и пет хиляди долара щяха да кацнат на бюрото му. Това му бе хубавото на Олег — след като му възложеше някаква задача, не бе необходимо да се тревожи за нейното изпълнение.
Когато вратата се затвори зад него, Бокучава вдигна чашката си с коняк.
— Хайде да пием, Светлана. Бог да прости Леонид, лека му пръст.
Пиха, без да се чукнат. Нугзар остави чашката и се пресегна за каничката с кафе.
— На Паша си продала ръкописа за двадесет и пет хиляди — подхвърли уж между другото.
— Той поиска правата само за шест месеца. За две години струват по-скъпо. Ръкописа, който продадох на Паша, след половин година ще продам на някой друг, а до твоя не мога да се докосна две години. Според мен, това е справедливо.
— Разбира се — побърза да се съгласи Бокучава. — Не знаех, че е за шест месеца.
„Боже мой — рече си мислено, — какъв глупак е Пашка! Той явно не разбира какво прави. Да купи такова нещо само за половин година! Няма никакъв мозък в главата си…“
— Мога ли да ти задам още няколко въпроса?
— Задавай ги — кимна Светлана.
— Защо първо си отишла при Пашка, а не дойде при мен? Той по-симпатичен ли ти е? Или има нещо друго?
Тя обаятелно се усмихна и изведнъж стана почти красива.
— Паша беше моят пробен камък. От всички вас той е най-алчен и не можах да се лиша от удоволствието да видя муцуната му, когато назова сумата. Освен това той също е най-глупавият и най-недалновидният. Още от самото начало бях сигурна, че няма да ми поиска правата за повече от шест месеца. Неговите договори са типови. Държи на бюрото си едно тесте бланки и само вписва в тях фамилията, заглавието, срока и сумата. Явно от всички автори купува правата само за половин година, затова и в договора неговите хора напечатаха шест месеца, а той пропусна да го поправи. Пък може и въобще да не му е идвало на ума. Много ми се искаше да го одера с двадесет и пет бона. А след половин година ръкописът е свободен. Ако го поискаш, твой е.
„Дявол да го вземе, та тя просто е красавица! Кралица! Принцеса! Мечта! Независимо дали ми харесва или не, но за мен тя ще бъде най-красивата жена в Москва през близкото бъдеще. А ако ми даде всичките нови ръкописи — и първа красавица на Русия. А пък ако успея да изкопча от нея правата за преиздаване на всичките романи — в това число и на предишните — то Светлана Параскевич ще стане за мен направо «мис Свят». И само някой да посмее да се учуди защо заклетият ценител на пищни форми и любител на рубенсови жени Нугзар Бокучава изведнъж коренно е променил вкуса си!“