— Светлана, знаеш ли какво си помислих току-що! Ако ми предоставиш всички ръкописи от резерва на Льоня, аз бих могъл да пусна поредица. Художникът ще изработи макет за обложка, по която посмъртните романи на великия Параскевич ще могат да бъдат разпознавани от пръв поглед. Вече измислих и име на поредицата — „Любов и смърт“. Пълно събрание на любовните романи на писателя, който вече ни напусна. Как ти се струва?
— Примамливо е. Ти по-бързо съобразяваш от Паша, това е факт. Трябва да обмисля предложението ти.
— Разбира се, Света, разбира се — съгласи се Бокучава. — Помисли си. Но стига за работа. Хайде сега да поговорим за теб.
— За мен ли? — изненада се Светлана. — Какво има да говорим за мен?
Той се стегна вътрешно като преди скок. Беше настъпил най-отговорният момент. Сега или никога. Най-важното бе да не допусне грешка.
— Никога не съм ти говорил за някои неща, защото ти беше съпруга на мой съученик. Разбирам, че след гибелта на Леонид е минало твърде малко време, но все пак ще ти го кажа. Светлана, аз винаги съм се отнасял към теб не съвсем така, както би могла да си помислиш. И ако не си го забелязала, значи ми се е удало доста успешно да прикрия това. Затова сега искам да знаеш, че каквото и да се случи, каквито и трудности да възникнат в живота ти, ти имаш човек, на когото си скъпа и който ще направи за теб всичко, дори и невъзможното. Винаги ще ти бъда опора и на моята поддръжка, на моята помощ и любов ти можеш безусловно да разчиташ. Надявам се, че думите ми не са те обидили и оскърбили.
Светлана замислено го изгледа, отпи глътка кафе и акуратно остави чашата си върху подноса.
— Оценявам порива ти, Нугзар, но сега е рано да говорим за това. Хайде да си останем в рамките на деловите отношения.
— Но бих ли могъл да се надявам, че след време ще се върнем на този разговор.
— Да се надяваш можеш — леко се усмихна тя. — Но не ти давам никакви обещания.
„Не даваш обещания — рече си мислено Бокучава. — А верижката я взе. И други подаръци ще вземеш. А после вече няма къде да се денеш, златна моя жилчице…“
Няколко пресечки след сградата, в която се намираше офисът на издателство „Вирд“, Светлана спря жигулито си до един уличен телефон.
— Аз съм — весело каза тя, дочувайки мъжкия глас от другата страна на линията. — Току-що си тръгнах от Нугзар.
— Как мина?
— Отлично! Тридесет и пет хиляди и права за две години.
— Значи налапа въдицата? Ти си умница.
— И още как я налапа! Иска да вземе всичките романи и да пусне поредица. Само че ужасно не му се ще да дели печалбата с някого и започна да ме вика в леглото.
— Кой? Бокучава? Теб? В леглото?
— Аха.
— Ама че мръсник!
— Не се впрягай, де. Да не би да ревнуваш? Нямам намерение да те напускам.
— Все пак е неприятно. Нали не си му казала колко резервни ръкописа имаш?
— Не съм толкова глупава. Макар че ужасно му се искаше да разбере. Щеше да се пръсне от любопитство. Ти хапна ли нещо?
— Чакам те. Няма да обядвам без теб.
— Не прави глупости, скъпи. Трябва да отида и на работа, така че ще се върна не по-рано от пет. Наяж се, моля те.
— Няма. Без теб не ми се яде. Светка, само да знаеше колко те обичам!
— И аз те обичам. С всеки изминал ден все по-силно.
— По-силно от покойния си мъж?
— Хайде, престани да дрънкаш глупости!
— Не, кажи ми.
— Разбира се, че по-силно. Чао, скъпи, трябва да тръгвам.
— Връщай се по-скоро, скучно ми е без теб.
— И на мен ми е скучно.
Светлана окачи слушалката, усмихна се щастливо и се отправи към жигулито.
До Нова година на Настя Каменская й предстоеше да живее сама. Мъжът й я бе предупредил, че няма да се завърне в Москва, докато не бъдат подготвени и утвърдени отчетите по темите, разработвани в неговата лаборатория. Отлагаше, доколкото бе възможно, покупките на хранителни продукти — дояждаше стари консерви, вареше остатъците от елда и запичаше изсъхналия хляб във фурната, но в края на краищата й се наложи да се стегне и да се отправи към супермаркета. След като натъпка чантата си с полуфабрикати, тя реши да отиде до близкото кино, пред което наскоро бе организиран предновогодишен базар, и да поглези себе си с плодове — още повече че те не изискваха никакво готвене.