— А как реагира бившата ти съпруга?
— Беше направо шокирана. Според нейните представи, аз би трябвало да я обичам до гроб и да страдам по нея. Струва ми се, че още не се е съвзела от изумлението си.
— А момиченцето? Как се отнася с Таня?
— Великолепно. Лиля се влюби в нея дори преди мен. Нали тя първа се запозна с Таня.
— Господ да те благослови, Стасов. Аз наистина много се радвам за теб. И за Татяна също.
— Нима се познавате? Не си ми Споменавала такова нещо.
— Не се познаваме лично, но четох една нейна статия в бюлетина на следствения комитет. Тя е страшно, ама страшно умна.
— Хайде-хайде, стига си ме плашила — засмя се Стасов. — Аз и без друго се страхувам. И не се опитвай да ме отклоняваш от главната тема, хитрушо такава. Ще разговаряш ли с Иван?
Лицето на Настя помрачня.
— Владик, не ми се иска. Всичко това е някак… Не знам как да се изразя. Не е хубаво… Нещо като удар под пояса. Не ме карай.
— Не е необходимо под пояса, Настенка, не съм те молил за това. Поговори открито с него. Знам, че главният ти коз е прямотата — пред него всички пасуват.
— А самият ти не можеш ли?
— Не мога. Първо, не мога като теб да действам толкова открито. Характерът ми е друг. Второ, моите отношения с Иван са доста по-различни от твоите. Той ми беше началник и това е всичко. А за теб е нещо като приятел.
— Стасов, ти само си помисли какво приятелство може да съществува между генерал от МВР и майор от „Петровка“.
— Но вие се разхождате заедно из парка в неделя, това го знаят всички.
— Така ли? И какво говорят по наш адрес?
— Всеки различно. Едни твърдят, че сте любовници, други — че ти му мъкнеш информация за случаите на убийство, че си му нещо като „ухо“.
— А трети? Или трети няма. Не им достига фантазия?
— Настя, престани! Нека да си дрънкат. Аз знам, че не сте любовници и че ти не му преразказваш клюки по време на тези разходки. Значи, вие имате нормални човешки отношения, базиращи се на взаимно доверие и симпатия. Усети ли как само го формулирах? В мен се спотайва истински стилист.
— Е, добре, стилисте. Нави ме. Колко време можеш да протакаш отговора си?
— Казах на Поташов, че трябва да си помисля няколко дена. Няма закъде да се бърза, човекът така и така си лежи в затвора. А днес е събота…
— Искаш да ми кажеш, че утре посред нощ трябва да си избърша очите и да се помъкна към Измайловския парк на среща с Иван? Утре към десет трябва да съм на работа, значи заради твоя милост трябва да прекарам цялата сутрин бегом. Ама че си садист, Стасов!
— Настенка, златна, безценна! Искаш ли утре да те закарам до парка с колата си? А после от парка до „Петровка“. Ще сторя за теб всичко, каквото пожелаеш.
Настя си направи набързо сметка колко минути ще спечели, ако пътува с кола. Получи се не повече от петнадесет, но и това време беше ценно, ако се вземеше предвид колко й беше тежко да става от леглото, когато навън е още тъмно.
Тя въздъхна дълбоко и се зае да звъни на генерал Заточни. Разбира се, абсолютно никак не й се ходеше на разходка, но бе длъжна да помогне на Стасов. Нали милиционерската солидарност съществуваше именно затова — да се помогне на приятел, който е изпаднал в затруднено положение.
Наталия Досюкова още един път старателно преброи парите. Една по-малка пачка за Поташов за сключване на договор с частния детектив и една по-голяма за Виктор Фьодорович. След като сложи парите в пликове, тя се настани до телефона.
— Виктор Фьодорович, аз съм, Наташа.
— Радвам се да ви чуя, гълъбче — избуботи нисък мъжки глас в слушалката. — Как мина пътуването?
— Нормално.
— Как е съпругът ви? Държи ли се?
— Не е това точната дума, Виктор фьодорович, той е готов да се бори за своето освобождаване. Как мислите…
— Спокойно, гълъбче, не се паникьосвайте. Това не става толкова бързо. Ще успеете да направите всичко, ако действате разумно. Вие само трябва да се радвате, ако мъжът ви се окаже на свобода. Прав ли съм?
— Разбира се, но…
— Наташенка, какво ви става, за Бога? Вие сега сте негова съпруга, законна съпруга. Нали точно това искахте, ако не греша? Няма никакви причини за безпокойство. Ни най-малки. Вземете се в ръце и се радвайте на живота. Имате ли нещичко за мен?