— Да-да, приготвих ви всичко. Кога ви е удобно да се срещнем?
— Хайде това да стане утре, ако не възразявате.
— В колко часа?
— Утре е неделя, няма да бързаме, ще се наспим и ще се свържем по телефона. Ще очаквам да ми позвъните около дванадесет. Става ли?
— Добре, Виктор фьодорович. До утре.
— Лека нощ, Наташенка, и не се безпокойте за нищо. Всичко ще бъде наред, обещавам ви.
Шеста глава
В неделя, денят на изборите в Държавната Дума, Сергей Николаевич Берьозин се събуди в ранни зори. За пръв път, откакто Ирина се бе върнала от санаториума, той стана преди нея.
Мероприятието в сряда бе преминало прекрасно. Дори не бе предполагал, че журналистите ще проявят такъв интерес към него и жена му, и тръпнейки вътрешно, очакваше вестниците в четвъртък и петък. Разбира се, бе попитал Ирина колко интервюта е дала и какво точно е говорила, но нейният разказ беше едно, а интерпретацията на необективния журналист — съвсем друго нещо.
— Как ти се струва, да не си казала нещо излишно? — подпитваше Сергей Николаевич, докато пътуваха с колата към къщи. — Да не си надрънкала някакви глупости?
— Не знам, Серьожа — въздишаше Ирина. — Внимавах много, стараех се да правя всичко както трябва, но не съм сигурна за нищо.
След като се прибраха в апартамента, първата им работа беше да включат телевизора и да чакат късните новини.
— Ира! — развика се Берьозин, когато започнаха да излъчват репортаж от приема. — Идвай бързо!
Ирина дотича полугола от банята. Очевидно тъкмо се бе канела да си облече халата, защото застана до Сергей Николаевич боса и в късичко, умопомрачително красиво комбинезонче.
„… най-ефектна двойка, по мнението на журналистите, бяха Сергей Берьозин и неговата съпруга Ирина…“
На екрана изникна Сергей, носещ на ръце без никакво усилие своята жена красавица по стълбата, водеща към входа на зданието.
„В интервю с нашите репортери Ирина Берьозина каза, че още не се е възстановила напълно след автомобилната катастрофа, която е преживяла преди няколко месеца, и фактът, че съпругът й я носи на ръце, е свързан с това, че засега все още й е трудно да се качва и да слиза по стъпала. Своя дълг като жена на политик Ирина вижда в това — да бъде надеждна морална опора на съпруга си както в случай на успешна кариера, така и при провал на изборите.“
На екрана Берьозин целуваше ръка на Ирина, водеше я под ръка из залата, подаваше й чаша шампанско. Без съмнение, двамата изглеждаха страхотно.
„Съпругата на друг известен политически деец, Михаил Яцкин, се придържа към по-различна гледна точка за своето място в политическата кариера на мъжа си.“
Камерата показа силно гримирана красива жена около тридесет и петте, с къса стилна прическа и в скъп модерен костюм с минипола, щедро разкриваща великолепните й крака. До нея бе застанал телевизионен журналист и държеше пред лицето й микрофон.
„Аз постоянно обсъждам с моя съпруг неговата политическа платформа и понякога дори се караме на тази тема.“
„Тоест вие не споделяте напълно политическите възгледи на съпруга си?“ — моментално се вкопчи в нея журналистът.
„Не… — Жената очевидно се смути, но успя бързо да се овладее. — Споделям ги, но след като вече всичко сме обсъдили и сме достигнали до съгласие.“
Отговорът й беше несполучлив, Берьозин веднага го усети.
„Можете ли да назовете тези политически въпроси, по които възникват разногласия между вас и съпруга ви?“
„Например стратегията за предизборната кампания. Аз смятах, че за неговата партия задължително е нужна телевизионна реклама и трябваше да положа не малко усилия, за да постигна своето. Той много дълго се съпротивлява, но аз смятам, че телевизията е най-главното средство за масова информация…“
Жената явно искаше да каже нещо приятно на телевизионния журналист и по такъв начин да попадне на екрана по време на новинарската емисия, но Берьозин разбра, че съпругата на Яцкин бе развалила всичко. Телевизионната реклама на неговата партия беше най-безвкусна и най-несполучлива от всички и сега избирателите му щяха да узнаят, че Яцкин играе по гайдата на жена си, която не се отличава с голям ум и му дава глупави съвети. Разбира се, на Берьозин му беше ясно, че нещата не стоят съвсем така, че безусловно телевизионната реклама е необходима, а за това, че рекламният клип е изработен от безмозъчни непрофесионалисти.