Безспорно, Ирина изглеждаше далеч по-добре и се държеше доста по-умно. Образът й бе подбран сполучливо и въплъщението на предварителния замисъл също беше на ниво.
„Утре в Москва и Подмосковието ще бъде облачно, вятърът ще бъде силен, северен…“
Берьозин изключи телевизора и се обърна към Ирина. Едва сега и двамата забелязаха, че тя е неглиже.
— Извинявай… — усети се Ирина и инстинктивно се хвана за раменете, прикривайки с лакти гърдите си. — Дотичах от банята, готвех се да си взема душ.
— Няма нищо — великодушно отвърна Берьозин. — Не бива да се стесняваш от мен, все пак сме мъж и жена. Е, как ти се стори? Хареса ли се?
— Не знам, Серьожа. Ти трябва да ми кажеш дали се получи така, както ти искаше.
Той стана от дивана и започна възбудено да крачи из стаята.
— Според мен, получи се отлично! Умница си ти, Ирочка, правиш всичко така, както трябва, и при теб всичко се получава. Страхуваше се абсолютно напразно. И изглеждаш прекрасно на екрана. Съгласи се, че идеята за дългата рокля се оказа много печеливша. Вероятно журналистите са оценили това. Ненапразно са монтирали в репортажа си Яцкина в миниполичката след теб. Те също са разбрали, че ти си по-добрата.
— Но краката й са по-красиви от моите — усмихна се Ирина. — И очите — също.
Берьозин застана пред нея, внимателно разтвори впитите й в раменете пръсти и взе ръцете й в своите.
— Ира, ще ти се наложи да се примириш, че повече няма да носиш къси поли и да си слагаш силен грим. С това е свършено. Един път и завинаги. Ти имащ хубави крака, които ни най-малко не отстъпват на краката на онази политическа съветничка. Доколкото разбирам, на теб ти е обидно, че вече никой няма да види тази красота. Да, наистина ще ти се наложи да се примириш с този факт. А що се отнася до очите ти, когато ги гримираш, ти се превръщаш в евтина вулгарна уличница, а лицето ти трябва да бъде нежно и домашно, каквото го е направила природата. Ти какво, да не си се затъжила по курвенското си минало.
Ирина рязко си отдръпна ръцете и направи крачка назад.
— Сергей, хайде най-сетне да се разберем. Ако постоянно ми напомняш, че съм била курва, аз никога няма да стана съпругата на политик, за която толкова мечтаеш. Освен това колкото повече ми напомняш, че съм проститутка, толкова по-често аз ще си спомням, че ти си убиец. Струва ми се, че тези напомняния няма да радват нито теб, нито мен.
— Права си — глухо отвърна Берьозин. Тези напомняния никому не са нужни. Извинявай. Хайде да пийнем, да се помирим и да отпразнуваме успеха. Облечи си нещо, че ще замръзнеш. А аз през това време ще приготвя всичко.
Ирина отново отиде в банята, а Берьозин мислено се наруга заради своята несдържаност. „По дяволите, защо се заяждам толкова с нея?! Нима толкова ме дразни именно фактът, че тя е била проститутка? В края на краищата, има ли значение каква е била? Значение има само това какъв ще бъда аз самият!“
Той извади бутилката „Дом Периньон“, която именно за такова тихо домашно тържество беше купил за сто долара в бара на един хотел. Не смееше да признае дори и пред себе си по какъв повод би могло да се състои това тържество, но някъде дълбоко в душата си таеше надеждата, че ще влезе в Думата и от щастие ще изпие скъпото шампанско заедно с Ирина. Както и да е, до неделя щеше да успее да купи още една бутилка, ако се наложеше. А тази се налагаше да пожертва, за да заглади конфликта, възникнал по негова вина. Ирина не бе виновна за нищо, на приема се бе старала с всички сили да изглежда безупречна и старанията й се бяха увенчали с успех.
„Интересно, дали Диана е гледала информационната емисия? — мина му през ума. — Ами Виктор Фьодорович?“
Озъртайки се крадешком, Берьозин бързо грабна телефонната слушалка и набра номера.
Виктор Фьодорович? Обажда се Берьозин, добър вечер.
— Добър вечер, добър вечер — отвърна му добродушен бас. — Току-що ви гледах по телевизията. Бива си ви.
— Наистина ли ви хареса? Смятате ли, че стана добре?
— Не се съмнявай въобще. Вълнуваш ли се преди изборите?
— Разбира се. Значи, как се разбираме? За понеделник?
— Да, наистина в понеделник ще има яснота дали си влязъл в Думата или не. Как е Ира?
— Добре е, благодаря.
— Свикнахте ли един с друг?
— Опитваме се. Всичко най-хубаво, Виктор Фьодорович, ще ви се обадя в понеделник.