— Моето обучение беше теоретическо — засмя се тя. Едва тук, при теб, ми се удаде възможност да практикувам. Но изглежда добре съм усвоила теоретичната част.
— Нещо не те разбрах. Не остана ли още малко супичка в тенджерата?
— Ей сега ще ти сипя.
Ирина стана и тръгна към печката.
— Много се радвам, че ти харесва как готвя. Непрекъснато се страхувам, че бих могла да не ти угодя.
— Глупости — поклати глава Берьозин. — Много е лесно да ми се угоди, защото не съм придирчив към храната. Но бяхме отворили дума за теорията.
— Докато живеех с майка си и баба си, естествено, не бях допускана в кухнята. Момичето, значи, да си гледа сега учението, а с готвене ще се занимава, като му дойде времето. Когато мама почина, баба пое цялата домакинска работа. Никога не ми е казвала, но мисля, че тя много се страхуваше да не я изоставя, пък аз, освен нея, никого си нямах на този свят. Мама беше единственото й дете, а на баща ми дори очите не беше виждала — бил някакъв съвсем случаен мъж. Та тя реши да направи така, че да стане за мен абсолютно необходима и незаменима. Не ми разрешаваше да изплакна дори и една чаша, не дай си Боже, да не повредя маникюра си. Разбира се, тогава бях съвсем глупава, шестнадесетгодишна, интересуваха ме само момчетата и развлеченията, криво-ляво завърших училище и ужасно се радвах, че бабчето не ме караше да върша нищо. На седемнадесет вече работех при Ринат, трябваше по някакъв начин да убедя баба, че съм постъпила в институт и са ме приели в общежитието. За по-голяма правдоподобност си избрах далечен институт — чак в Долгопрудное — а ние с баба живеехме на юг от Москва, в Южно Бутово, там нямаше дори градско застрояване, а само малки къщички, съборетини, които бяха останали от селото. Затова, разбира се, тя не се изненада, че съм се настанила в общежитие. Пътят от Южно Бутово до Долгопрудное е някъде към три часа, ако не и повече. После и баба ми почина. Слава Богу, тя така и не научи в каква пачавра се е превърнала любимата й внучка. Но, естествено, не беше там работата. Просто, докато все още имах свой дом и възможности, не ми се искаше да правя нищо и цялата работа бях оставила върху плещите на баба си. А после, когото станах по-възрастна, не можеш да си представиш как ми се искаше да си имам свое семейство, свой дом, своя кухня. Но вече беше прекалено късно. Ринат здраво ме беше оплел в мрежата си, работният ни график беше чудовищен, не ни даваше да си поемем глътка въздух. Ако по някакъв начин успеех да се добера до вкъщи, моментално се пльосвах в кревата и заспивах като пребита. След това започнаха да застрояват Бутово, събориха ни къщичката, дадоха ми жилище, но каква полза? Прибирах се в него, колкото да поспя малко и да си поема дъх, да се изкъпя, да се преоблека — и пак при Ринат. И тогава започнах да чета готварски книги. Купувах си ги, колекционирах ги, разменях си ги с познати, търсех редки и старинни издания. Събраха се доста много. Четях описанието на някакво ястие и си представях себе си как съм застанала в собствената си кухня в красива бродирана престилка и готвя за любимия съпруг и за децата си. Някои жени така четат романи — забият поглед в страниците и се виждат на мястото на главната героиня. А пък аз четях кулинарни книги и ми прималяваше от възторг. Била съм голяма глупачка, нали?
Берьозин се пресегна над масата и ласкаво я погали по бузата.
— Ти си чудесна. Ти си необикновена, Ирочка. Защо не си ми разказала всичко това досега? Може би ти трябва по-специална техника? Как да се изразя… някаква по-особена печка, грил, комбайн или нещо друго… Само ми кажи и веднага ще ти го доставя.
За миг му се стори, че тя леко се притисна към дланта му. Но само за миг.
— Благодаря, Серьожа. Нахрани ли се? Да наливам ли чая?
Двамата дълго пиха чай, похапваха си топли и необикновено вкусни ватрушки и водеха бавен, непривичен за Берьозин разговор. Берьозин страшно се изненада, когато установи, че вече е единадесет и половина преди полунощ, а те все още седяха в кухнята под светлината на настолната лампа пиеха по трета чаша чай и ватрушките бяха на привършване. Но Сергей Николаевич още повече се удиви, когато си даде сметка, че разговаряха на теми от рода на: хубаво ли е или лошо да се живее на село, с какво се отличава животът в обикновена селска къща от този в градски апартамент; как се прави кисело зеле и как се консервират краставички; променят ли се отношенията с родителите, когато децата, които преди са живели отделно, но в същия град, се преселват в друг; добре ли е в едно и също жилище да се отглежда куче и котка; а ако кучетата са две, то какви породи са най-съвместими по характер и темперамент…