За последните осем години — от времето, когато се бе разделил с Диана — Берьозин не си спомняше да е седял така с друга жена в кухнята, да е пил чай с питки и да е водил дълги разговори с нея. Обикновени домашни разговори не за работа и политика, не за сметки в банките, не за интригите в Централната избирателна комисия и за стратегията в предизборната битка и не за срещи с полезни и нужни хора. А просто за живота. За живота въобще. И се оказваше, че беше хубаво да си седиш в кухнята, в приятен полумрак, когато светлинното петно пада само на масата пред теб, а не осветява натруфения, студен хол.
Всичко това бе било вчера, в събота срещу неделя.
Сергей Николаевич Берьозин прекара едно почти безсънна нощ. Дремна до към пет часа, но в шест окончателно се разсъни и разбра, че повече не го свърта в леглото. Трябваше да стане и да си намери някаква работа, защото иначе можеше да се побърка. Днес щеше да се реши всичко. В осем часа се отваряха избирателните секции и до десет вечерта нямаше да има нито миг покой. После пък му оставаше само да чака кога ще бъдат преброени гласовете. И вече не можеше да бъде сторено нищо, не можеше да заздрави позициите си, да направи някакво изявление, да проведе благотворителна акция. Именно сега, когато наистина не бе в състояние да направи какво и да било, в главата му нахлуха мисли за това колко много неща бяха останали несвършени по време на предизборната кампания, колко много възможности са пропилени, колко много грешки са допуснати.
Стараейки се да не вдига шум, той влезе на пръсти в банята, взе си душ, изми си зъбите и отиде в кухнята. Снощи, преди да си легне, Ира бе почистила и бе сложила всичко на мястото му, а на масата като осиротяла стоеше последната ватрушка в чинийката, грижливо покрита със салфетка.
Берьозин кипна вода, но не се реши да бръмчи с кафемелачката, за да не разбуди Ирина, чиято спалня се намираше в съседство с кухнята. Затова си направи нескафе и сдъвка изстиналата и вече възкорава ватрушка. В главата му се роди абсолютно неочаквана идея да направи нещо приятно за Ирина. Но какво? Огледа се наоколо, търсейки нещо, което да не е наред, което би могъл да поправи за нейно удоволствие — например нещо счупено или развалено. Спомни си, че миксерът се беше повредил още преди три месеца, а в корниза бяха заседнали две от шипките, поради което спускането и вдигането на щорите в кухнята се бе превърнало в истинско мъчение. Освен това си спомни, че лампичката във фурната не работеше, а ножовете бяха тъпи. Но за негова изненада, миксерът си работеше съвсем нормално, с щорите нямаше никакви проблеми — шипките се движеха из жлебовете съвсем свободно, без да засядат — лампичката във фурната си светеше, а ножовете бяха остри като бръсначи. За четирите дена, които бе прекарала тук след завръщането си от санаториума, Ирина бе успяла да подреди и да поправи всичко, макар да бе абсолютно неразбираемо как й се е удало това.
Тогава на Сергей Николаевич му хрумна да отиде до денонощно работещия гастроном и да й купи за закуска нещо необикновено. Вчера бяха се бяха запасили заедно с всички необходими им продукти, но вероятно би се намерило нещо такова, от което веднага би станало ясно, че то е само за нея, че е един малък подарък, знак на внимание и на предразположеност.
Вече обул обувките и облякъл шубата си, си зададе въпроса защо изведнъж бе решил да й оказва такова особено внимание. „Какво ти става, Берьозин? Каква муха ти влезе в главата? Стегни се, не бива да ходиш никъде! Коя е тя, че в седем сутринта да хукваш в магазина и да й носиш глезотии за закуска? Май съвсем си се чалнал от своите предизборни страсти, а?“
Колебливо посегна към ципа, за да разкопчее шубата и да я съблече, но му мина през ума, че ако си остане вкъщи, отново ще започне мъчително да чака, докато се събуди Ирина и му се удаде някаква възможност да си убие с нещо времето — да си поговори с нея например или да включи телевизора и радиото. По-късно, към единадесет часа, щеше да отиде в изборния щаб на своята партия и там щеше да прекара едно-две денонощия в очакване да станат известни окончателните резултати от изборите. Но сега имаше на разположение пред себе си още три-четири часа, които трябваше да убие по някакъв начин. В края на краищата, отиваше да купува тази глупава закуска не само заради Ирина, а и заради самия себе си — за да се занимава с нещо, да се поразсее.
Берьозин тръсна глава и решително излезе от жилището си, като внимателно и тихо заключи вратата след себе си.