Настя си каза, че май наистина се налагаше да поговори със Заточни.
Точно в десет сутринта началникът на отдела, полковник Гордеев, свика всички, намиращи се „под режим“, в своя кабинет.
— Понеже тъй и тъй ще си седим и ще си убиваме времето, по-добре е да се хванем на работа — оптимистично поде Виктор Алексеевич. — Наредено е никой да не се отлъчва, затова бъдете така добри, скъпи мои, да подготвите всички документи, за които отговаряте. Отчети за командировките, за задържанията, плановете за работа по всяко следствено дело — всичко да е в пълен ажур. Обърнете особено внимание на делата. Следствените дела се водят лошо, сигурен съм в това. Аз, деца мои, ви се доверявам, но подозирам, че вие без никакъв свян се възползвате от доверието ми. Нека вдигнат ръка тези, които имат на бюрото си поне едно оперативно-следствено дело. Такова, каквото се полага, отвън папка с номер, а вътре всичките листчета правилни и подшити. Е, добре, не се престаравайте, не изразходвайте напразно мускулната си енергия, знам, че поне половината от вас нямат такива. Гледате си работата, а да пишете бумажки ви мързи или не можете да отделите време за тях. Ами ако ненадейно ни връхлети някоя проверка? На кого тогава ще обяснявате, че сте добри, но мързеливи? Накратко, на тези, които вчера бяха тук, това вече им го казах. Сега е ваш ред. Сядайте на бюрата си и започвайте да се занимавате с писменост. След два часа, което означава в дванадесет и тридесет, Каменская и Коротков ще се отчитат по делото на Параскевич. В тринадесет и тридесет очаквам Лесников и Селуянов с материалите за взрива в банката. Точно в петнадесет часа Доценко, Селуянов и Коротков ще ми поднесат трогателен разказ за това, как те се опитват да заловят гадняра, който убива и изнасилва момченца. В деветнадесет всички бумаги, за които тук си чесахме езиците, трябва да бъдат на бюрото ми. В двадесет и един часа ще ми донесете всички оперативни дела, които трябва да изглеждат като куклички. Повтарям още един път — от сградата, или за да ви бъде още по-ясно, от разположението на нашата част, никой няма право да се отлъчва до десет нула-нула утре сутринта. Вкъщи ще нощува само Каменская, тъй като в заповедта на министъра има разпореждане жените да не остават за през нощта. Ако на някого му се случи нещо много неотложно, да дойде при мен, ще извикаме по телефона някой друг на неговото място и едва тогава ще си отиде. Заповедта си е заповед — тридесет процента от личния състав трябва да се намира на разположение в частта. Въпроси?
Полковник Гордеев беше блед и уморен. Настя знаеше, че от петък вечерта не беше излизал оттук, бе разбил целия личен състав от своя отдел на три части, бе съставил график на дежурството, но самият той непрекъснато бе стоял в кабинета си. В него беше и спал, изваждайки от вградения шкаф походното легло, възглавницата и одеялото. Настя разбираше, че за това нямаше остра необходимост, обстановката в града беше съвсем обикновена, без особено напрежение и Виктор Алексеевич спокойно би могъл да редува бденията си със своя заместник Павел Жерухов. Но също така на Настя й беше пределно ясно, че полковник Гордеев не можеше да си отиде вкъщи. Не можеше и това е. И не защото някой не му разрешава. Самият той не си разрешаваше. Ами, ако не дай си Боже, нещо се случеше? Ами ако ненадейно, да пази Бог, някой от кандидат-депутатите бъдеше изваден от кохортата на живите? Или бъдеше взривена избирателна секция, както заплашваха в многобройните пропагандни листовки, разпространявани с цел да бъдат саботирани изборите? Или пък още нещо…
Настя се върна в кабинета си заедно с Юра Коротков.
— Охо сега, ще изпия едно кафе аванта — потривайки ръце, доволно рече Юра, докато се настаняваше зад бюрото й.
— Коротков — засмя се тя, — кога ще престанеш да бъдеш авантаджия и ще се превърнеш в партньор? Имам ли някакъв шанс да доживея до този светъл ден?
— Надявам се — много сериозно отвърна Юра. — Това ще стане, когато господин Мавроди изплати на народа всичко, което така успешно му отне.
— Разбирам. Значи до самата си смърт трябва да те черпя с кафе. Ти поне захар донеси, използвач такъв.
— Утре — обеща Коротков. — Непременно ще донеса. Хайде да преминем към Параскевич. През миналата седмица въобще не съм се занимавал с него. Толкова неща изведнъж ми се бяха струпали на главата, че…
— Добре де, няма какво да се оправдаваш. Спомни си само колко пъти си ме вадил от положение по същия начин. А ние с Костя Олшански през тази седмица се занимавахме с любов.