— Виктор Фьодорович, може бе е нескромно от моя страна, но… Навярно имате добри връзки сред гинеколозите…
— Разбира се — усмихна се широко той. — Проблеми ли имате, гълъбче?
— Сега не. Откъде ще се вземат? Но в бъдеще…
— Наташенка, вие винаги можете да ми позвъните и аз ще уредя всичко по най-добрия начин. В хубаво отделение и с пълна упойка. Правилно ли ви разбрах? Нали за това става въпрос?
— Да-да, благодаря ви — побърза да отвърне Наталия, хващайки се за спасителния пояс. — Че то сега, сам разбирате, как стоят тези неща. Можеш да си навлечеш големи неприятности. Навсякъде има реклами на частни клиники, но е много рисковано да им се вярва. Ще ти лепнат някаква гадост и после цял живот ще трябва да се лекуваш. Или пък лошо ще те почистят. Е, време е да си вървя. Засега не ви пожелавам весела Нова година, ще ви позвъня навръх празника, ако не възразявате.
— Ще се радвам, гълъбче. От сърце ще се зарадвам. Всичко хубаво.
Виктор Фьодорович й помаха с ръка, но не стана от пейката, преди колата й да се скрие от погледа му.
Наталия Досюкова пътуваше към къщи с чувство на огромно облекчение. Не съжаляваше никак за парите, които току-що бе дала на Виктор Фьодорович. Това не бяха малко пари — напротив, сумата беше доста солидна, но в крайна сметка тя бе получила повече. Значително повече. Така че работата си струваше парите. Пък и бе станала по-уверена в себе си.
За Наталия Виктор Фьодорович беше нещо като преградна стена между нея самата и тежкия й грях. Ако се откъснеше от него, стената щеше да изчезне и тя щеше да остане лице в лице с кошмара си, за който нямаше прошка.
Денят й бе започнал добре, а й предстоеше още и среща с Вадим…
Пътьом се отби в един голям супермаркет, напазарува за вечеря и се прибра вкъщи, натоварена с пакети. Вадим звънна точно в четири — очевидно също очакваше с нетърпение срещата. Преди той да пристигне, Наталия си взе душ, изми и изсуши със сешоара блестящата си тъмна коса и си сложи дискретен грим — лицето й и без никаква козметика си бе свежо и красиво.
Когато Вадим влезе в жилището й, сърцето й се сви мъчително сладостно. Беше толкова красив, голям, весел и жизнен! Освен това бе любител на хубавата храна и на хубавия, бавен, с вкус и фантазия секс. А какво бе видяла тя за годината, откакто бяха арестували Женя? Кабинети на следователи, на оперативници, на прокурори, съдебни зали, адвокати, свиждания. Сега пък — затворническа зона. И наоколо само мъка и мъка, разбити съдби, наранени души. Съпругата, двете деца и родителите на Борис Красавчиков, за чието убийство бе осъден Женя. Чернееше й пред очите от всичко това.
— Натулик!
Вадим я вдигна на ръце и силно я целуна. Той бе дошъл с колата си, но навън валеше такъв обилен сняг, че якето му беше успяло да се намокри. Докосването до влажната, студена материя беше неприятно и накара Наталия да се намръщи. Това беше първото предупредително звънче. Преди такива неща я възбуждаха, харесваше й напористата грубост на любовника й, харесваше й, когато той, втурвайки се от заснежената улица, я грабваше, както бе още топла от току-що взетия душ, по нещо ефирно прозрачно, и със студените си ръце я притискаше към мокрото си палто.
„Просто съм отвикнала — самоуспокои се Наталия. — Все пак измина цяла година…“
— Влизай.
Тя се усмихна, стараейки се да прикрие объркаността си.
Вадим се съблече и веднага отиде в банята. Наталия разбра, че е решил да започнат със секса, а разговорите и хапването да оставят за накрая. Преди обикновено ставаше точно така, но сега кой знае защо й се искаше да го направят по обратния ред. За пръв път от доста години й трябваше време, за да се настрои психически за секс. Това си бе вече второто звънче и Наталия го чу съвсем ясно.
„Нищо — продължи да си самовнушава, — това се дължи на прекъсването. На това, което ми се наложи да преживея. Като започнем да се любим, всичко ще се оправи от само себе си.“
Не й се искаше да си спомня как само преди няколко дена в чуждия, далечен град не й бе била необходима никаква подготовка, за да хукне подир един непознат американец и да получи най-голямо удоволствие. Страхуваше се да мисли и за това, че в самата нея нещо се бе променило.