— Разбира се, че съм сигурна. Аз го убих и си го спомням много ясно.
Настя бързо извади диктофона от бюрото си и го включи.
— Нали не възразявате, ако нашата беседа се записва?
— Не възразявам. Записвайте, щом е необходимо.
— Тогава давайте поред от самото начало.
— От какво начало?!
Людмила явно започваше да става раздразнителна и Настя мислено се наруга на неправилния тон.
— Какво начало би могло да има в едно убийство? Застрелях го и край. Както ме помоли.
— Той ли ви помоли за това?
— Естествено. Иначе защо трябваше да го правя?
— И кога ви помоли Леонид?
— Два дена, преди да изтече годината. Каза ми, че не можем да бъдем заедно в земния живот, защото прекалено много неща го задържат тук. И за да бъде с мен, той трябва да умре именно в деня, когато се навършва една година от нашата последна среща.
— А не ви ли обясни защо точно в този ден, а не по-рано или по-късно?
— Защо са нужни обяснения? Той каза така и това беше достатъчно. Дочул е глас, който му посочил пътя на любовта и на висшето предопределение. Коя съм аз, че да се съмнявам с неговите слова и да му задавам въпроси? Какво право имам за това?
— Защо сте сигурна, че ви е телефонирал именно той, а не някой друг, чийто глас прилича много на неговия?
— Не ме правете на идиотка! — ядоса се Людмила. — Аз съм абсолютно сигурна, че ми се обади именно той. Не забравяйте, че Леонид ми се явява след смъртта си. Ако не ми е звънял той, щеше да ми го каже сега.
— Добре. Значи Леонид Параскевич ви телефонира и ви помоли да го убиете. По какъв начин?
— Каза ми, че трябва да го застрелям.
— Имахте ли оръжие?
— Не.
— Тогава с какво трябваше да го застреляте?
— Леонид ми каза, че оръжието ще бъде скрито на стълбището в сградата, където живее. То ще бъде заредено и приготвено за стрелба. Аз само трябва да го изчакам да излезе от асансьора и да стрелям.
— Една минутка.
Настя притисна с пръсти слепоочията си.
— Недейте толкова бързо. Той ви е казал, че трябва да го застреляте. А вие какво му отговорихте?
— Отговорих, че ще изпълня волята му. Аз не смея да му противореча. Той е гений, носител е на висшия разум. Той по-добре знае как е правилно да се постъпи.
— Той ли ви посочи времето и мястото, където трябва да се състои убийството му?
— Да. Каза ми, че трябва непременно да стане в деня, когато изтича предопределеният свише едногодишен срок на нашата разлъка за изкуплението на греха ни.
— И къде?
— В сградата, където живее. Каза ми, че ще отиде у своите родители и при приятелите си, за да се прости с тях, защото в земния си живот повече няма да се видят, и около полунощ ще се върне вкъщи. Аз трябва да стоя на стълбищния балкон и да чакам появата на колата му. Когато видя, че влиза във входа, трябва да се приготвя, да отворя вратата към коридора и като излезе от асансьора, да стрелям.
— Точно така ли направихте?
— Направих така, както ми нареди. Изпълних всичко съвсем точно.
— Той каза ли ви колко пъти трябва да стреляте?
— Не. Каза ми да стрелям, докато умре.
— И колко пъти стреляхте?
— Четири или пет. Не, четири.
— И после какво стана?
— Отидох си.
— Къде е оръжието? Вкъщи ли го държите?
— Не, оставих го там, до асансьора. Леонид ми каза, че трябва да го хвърля.
Всичко съвпадаше до най-малки детайли. Откъде Исиченко би могла да знае всичко това, ако не е убила Параскевич? Следователят не беше я разпитвал нито веднъж, Настя също не й бе разказвала нищо. Людмила обаче бе присъствала на погребението на Леонид. Може би там бе дочула това-онова? Но са й били нужни детайли — колкото се може по-много детайли, които не е могла да узнае, просто вслушвайки се в траурната тълпа. Нещо повече — трябвали са й изключително специфични подробности. Като се вземеше предвид болната психика и податливостта към внушения на жената, би могло да се предположи, че някой много ловко се възползва от това, изобразявайки призрака на покойния Параскевич и карайки я да се признае виновна за престъпление, което не е извършила. В тълпата, разбира се, не би могла да узнае кой знае колко, но истинският убиец би могъл да инструктира Людмила, да й разкаже подробно всичко, както е станало в действителност. Невъзможно бе да се предвидят теоретично всички варианти.