— Дааа — провлачи Олшански, когато вратата се затвори зад гърба й. — Тежък случай. Добре, че ми стигна акълът да те извикам, защото иначе сигурно щях да я убия. Как я търпи мъжът й толкова години? Нещастник. Пък и синът й сигурно си е патил доста от нея. Искаш ли да хапнеш нещо, Настася?
— Не, благодаря.
— Хайде-хайде, Нина ми е приготвила сандвичи и термос с чай. Давай да подъвчем бързичко, докато слушаме твоята касета.
Той извади от чантата си сандвичите и термоса, а от сейфа — магнетофон, в който пъхна Настината касета.
Половин час по-късно, след като предварително се обадиха на Светлана Касянова, двамата се отправиха към дома на починалата вчера Людмила Исиченко, за да вземат и изпратят за експертиза ръкавиците и коженото яке, с които тя била извършила убийството на известния писател Леонид Параскевич.
Девета глава
Те победиха!
Ирина не беше силна в политиката, но дори откъслечните й знания и представи й бяха достатъчни, за да разбере, че са победили. Партията, която представяше Сергей Берьозин, бе събрала далеч повече от петте процента гласове на избирателите.
Привечер в неделя Сергей отиде в информационния център, в чийто компютър постъпваха резултатите от преброяването на бюлетините по места. Предварително бе предупредил Ирина, че тази процедура е дълга, че ще се проточи най-вероятно до понеделник по обед, ако не и повече, и трябва заедно със съратниците и конкурентите си да следи как се движат нещата.
Ирина се приготви за дълго самотно чакане. Накисна спалното бельо и ризите на Сергей, напръска мокета със специална пяна, която се просмукваше за около половин час в него и след обработката с прахосмукачка и почистването на праха и мръсотията възвръщаше първоначалната свежест и яркост на шарките му. Направи си сметка, че щом Сергей ще го няма дълго вкъщи, би могла да се заеме с косата си, да й сложи лак и да я навие на едри ролки. Ако така навита косата й престоеше дванадесет часа, къдрите й биха се запазили после за цяла седмица, защото лакът беше много силен. Въздъхна с облекчение, като си спомни, че от няколко месеца не се къдри и че не й се налагаше да изтезава косата си. Сергей харесваше гладката й прическа, пък и тя самата я предпочиташе.
До дълбока нощ не изключи телевизора, заслушваше се в обявяваните числа и разлетите коментари, търсеше лицето на Сергей, когато камерата пробягваше по присъстващите в залата. Да, ето го — ту седи мълчалив и замислен за нещо, ту пише бързо в бележника си, ту оживено разговаря с някого. Това не беше ново за Ирина — и преди й се бе случвало да гледа по телевизията хора, които познаваше и беше обслужвала. Но сега беше някак по-различно. Не би могла да обясни защо, но така го чувстваше. Може би, защото преди, виждайки на екрана познато лице, не изпитваше ни най-малък интерес към това защо е в студиото, какво прави там и като какъв го представят в дадения момент — като герой или като антигерой. А със Сергей беше другояче.
Легна си да спи късно, а в понеделник скочи от леглото в ранни зори и тутакси се втурна към телевизора. В информационния център все още продължаваха да постъпват сведения, но предварителните данни бяха обнадеждаващи. От време на време камерата пак улавяше сред множеството присъстващи в залата поотслабналото, но сияещо от радост лице на Сергей Берьозин и всеки път Ирина чувстваше как в гърдите й се разлива топлина. Всичко се бе получило, нищо не бе отишло на вятъра. Бяха победили.
Тя прехвърли накиснатото от вечерта бельо в пералнята и с чаша кафе в ръка се настани пред малкия телевизор в кухнята. Трябваше да приготви повече ядене и да се облече така, както обичаше Сергей. Всеки момент той можеше да нахлуе вкъщи, при това не сам, а с приятели, че може и с журналисти, и съпругата му трябваше да бъде в пълна бойна готовност за посрещане на гости.
След като закуси, замеси тесто с мая — на Сергей му харесваха пирожките, млинчетата и кифличките — и се зае с плънките. Реши да направи пирожките с кайма, млинчетата със зеле, а кифличките — с ябълки и черно френско грозде. Спомни си неотдавнашния изблик на страх у Сергей, когато той бе решил, че си е отишла, че се е отправила към старите си приятели. „Къде бих могла да отида? — усмихна се горчиво. — Моето място в онзи живот вече твърдо е заето. Нямам път назад. Дори и нещо да не се получи тук както трябва, не мога да се върна обратно. При никакви обстоятелства…“
Пералнята тихо бръмчеше, в кухнята втасваше тестото, из целия апартамент се носеше миризма на пържено зеле с лук и на Ирина й беше толкова уютно, толкова хубаво, както никога досега. Имаше дом, имаше съпруг, переше, чистеше, готвеше. Толкова бе мечтала за това! Ако се сдобиеше с дете, значи всичко се бе сбъднало. Кой знае, може би наистина щеше да си роди дете. А две би било още по-добре. Но времето щеше да покаже…