Когато входният звънец пропя, тя радостно се втурна към врата, сигурна, че това е Сергей. Но на прага стоеше непозната дама, облечена скъпо и изискано. Всъщност лицето на дамата се стори на Ирина някак смътно познато и сърцето й се сви от лошо предчувствие.
— Може ли да вляза? — надменно попита неканената гостенка.
— Какво желаете?
На Ирина никак не й се искаше да я пуска и се надяваше, че търси Сергей, но тъй като него го нямаше, тя ще се обърне и ще си отиде.
— Трябва да си поговоря с вас, скъпа моя. Вие какво, не ме ли познахте?
Не, Ирина не я познаваше, но разбираше, че се налага да я опознае.
— Влезте — сухо изрече и се отдръпна, за да я пропусне в антрето.
Жената се съблече, окачи на закачалката във вградения гардероб дългото си палто от кожи на полярни лисици и отдолу се показа скъп делови костюм от английски туид. Ирина я въведе в дневната, покани я да седне, а самата тя остана права. Беше й тревожно и инстинктивно се страхуваше да сяда, като човек, който всеки момент е готов да си плюе на петите и да побегне.
— Слушам ви…
Гостенката я огледа преценяващо от главата до петите.
— Променила сте се — усмихна се тя, привършвайки огледа си. — Дори бих казала, че сте погрозняла. Впрочем няма нищо чудно в това. Дочух, че сте претърпяла катастрофа и после дълго сте се лекувала. Надявам се, че вече всичко е наред и сте излекувана напълно.
— Да, благодаря — все така сухо отвърна Ирина. — Да не би да сте дошла да си бъбрим за моето здраве?
— Какво говорите, скъпа, аз дойдох при вас като при посестрима. Ако не сте забравила, ние с вас имаме общ съпруг.
„О, да, това е първата жена на Сергей! — ужасено си помисли Ирина. — Всичко пропадна…“
— Моля да бъда извинена, но съм принудена да ви оставя за минутка — произнесе тихо, стараейки се да не покаже с нищо паниката, която я бе връхлетяла. — Трябва да нагледам тестото.
По лицето на жената се мярна почуда, примесена с недоверие.
— Разбира се — кимна благосклонно тя.
Ирина влетя в кухнята, нарочно издрънча с капака на тенджерата и незабележимо влезе в спалнята. Знаеше къде Сергей държи албума си.
„Да, ето ги сватбените им снимки… А това пък са снимките от десетгодишнината на техния съвместен живот. Ето я Диана Лвовна. Господи, защо е дошла?! Какво й трябва? Нима…?“
— Е, как е тестото? — насмешливо я попита Диана, когато се върна в дневната.
— Надига се вече.
Ирина се мъчеше да се вземе в ръце и да се успокои. В края на краищата, досега не бе й причинила нищо лошо. Давайки интервю на заядливата Олеся Мелниченко, бе била крайно коректна и не си бе позволила нито една неуважителна дума по адрес на бившата съпруга на Сергей.
— Сега на домошарка ли си играете? — поинтересува се Диана. — Доколкото ми е известно, преди това не е било любимото ви занимание. Сергей непрекъснато ходеше гладен и омачкан, а ризите и чорапите си переше сам. Катастрофата ли ви подейства така?
— Диана Лвовна, може би ще преминем по същество. Слушам ви.
— Ще се побъркам! — високо се разсмя тя. — Сякаш са ви подменили, скъпа моя! Какви маниери, какви изрази! Истинска светска дама! Е, какво — толкова по-добре. Надявам се, че по-лесно ще се разбера с интелигентна жена, отколкото с пияна уличница.
— Искахте да ме оскърбите ли, Диана Лвовна? Удаде ви се. А сега позволете ми да ви изпратя до вратата. Ако ми държите такъв тона, не възнамерявам да разговарям с вас.
— Я стига, Ира — намръщи се Диана. — Вие сте по-млада от мен, значително по-млада и трябва да бъдете уважителна. Освен това, не можете да отречете, че вашето поведение в миналото ми дава всички основания да кажа това, което казах току-що. На всички е известно, че пиехте много, вземахте наркотици и периодически си лягахте в чужди кревати. Ако сте забравила, ще ви припомня как с вас случайно се срещнахме в ресторанта, когато вие празнувахте четиридесетгодишнината на Сергей. Бяхте безобразно пияна, налитахте да ме прегръщате и обявихте на всеослушание, че сме роднина по мъжка линия. Забравихте ли?
— Добре, да оставим това. Ще приемем, че вие сте права. А какво искате от мен сега?