— Защо си позволяваш да влизаш в кухнята с връхна дреха?! — дочу стържещия главна свекърва си. — Това не е хигиенично, в кухнята има хранителни продукти, а с якето внасяш зараза и всякакви мръсотии от улицата.
Светлана стисна здраво клепачи и рязко си пое дъх. Това беше изпитан метод срещу изказванията на Галина Ивановна. Да мълчи, да мълчи и пак да мълчи, да не реагира на нищо и ако е възможно, да не й подава реплики. Да не й позволява да я въвлича в спорове. Да не й се озъбва. Да не се оправдава. За шестте години, през които бе играла ролята на нейна снаха, бе се научила доста ловко и безболезнено да излиза от положение, разработвайки цяла програма за „безопасно“ поведение в присъствието на Галина Ивановна. Разбира се, би могла да постави злобната дъртачка на мястото й, би могла да повоюва за своята независимост и за правото си да живее така, както й се иска на нея самата, но обичаше прекалено много Леонид, за да си позволи да го травматизира. Знаеше, че той не понася собствената си майка, но страда от това, считайки своята неприязън към нея за ненормална и осъдителна, затова никога не би допуснал да се каже нито дума против майка му. И самият той не би казал, и на Светлана не би разрешил. В присъствието на майка си беше идеалният син — любящ, грижовен, покорен и ласкав — и искрено вярваше, че с това изкупва вината си пред нея. Чувстваше се виновен за това, че не можеше да я търпи. Смяташе, че е длъжен да я обича, и щом не се получава, значи това е свидетелство за деградацията и дълбоката му безнравственост, за порочност и греховност.
— Сега ще пием чай — весело говореше Светлана, докато се събличаше и сортираше пакетите с продукти. — Купила съм много вкусен кекс.
— Ти злоупотребяваш с тестените храни — сурово отбеляза свекърва й. — Вече не си млада, Светочка, време е да започнеш да се замисляш за външния си вид, а не само за удоволствията си.
Светлана преглътна и това, макар да можеше да й отвърне, че за да запази добрия си външен вид, трябва да наддаде поне пет килограма. Ниският ръст и кльощавостта, които на младини изглеждат като очарователна миниатюрност, след тридесетте превръщат жената в старицообразно пале. За да не се отпуска кожата и да не се появят ранни бръчки, Светлана трябваше постоянно и по-малко да увеличава теглото си, за да добие в крайна сметка облика на весела поничка, а не на стара и сбръчкана вещица.
— Имам солети и извара, ако искате — миролюбиво отвърна на забележката, подхвърлена от Галина Ивановна.
— Не ми трябва нищо. Не съм дошла тук да пия чай.
— Извинете ме, но цял ден тичах по работа, не успях да обядвам, премръзнах ужасно и затова все пак ще пийна чай.
Светлана седна на кухненската маса и, стараейки се да не обръща внимание на киселата физиономия на свекърва си, напълни две чаши.
— Вече ти казах, че не искам — капризно рече Галина Ивановна.
„Не съм глуха — отново мислено се разбунтува Светлана. — Но ако не ти бях наляла, сигурно би ми изнесла цяла тирада, че в този дом поне от приличие не ти предлагат една чашка. Ти винаги ще намериш за какво да се заядеш.“
— Дочух, че успешно разпродаваш творческото наследство на Льонечка — премина по същество свекърва й.
Светлана едва не се задави. Откъде ли бе разбрала? Бяха изминали само няколко дена, откакто бе посетила Паша в „Паун“ и Нугзар в издателство „Вирд“. Разбира се, и двамата нямаше да закъснеят да публикуват съобщение в „Книжное обозрение“, че са придобили авторските права върху новите романи на покойния Параскевич, но този вестник излизаше във вторник и дори те да бяха успели да пробутат обявата в утрешния брой, той така или иначе бе утрешен. При това Галина Ивановна никога не се бе интересувала от вестника, за разлика от самата Светлана, която бе абонирана за него и внимателно следеше попада ли Параскевич в десетката шампиони по издаваемост и колко време се задържат любовните му романи в списъка на бестселърите. Тогава как беше узнала тази справка?
Нямаше смисъл да отрича.
— Аз не разпродавам наследството му, а сключвам договори с издателите за публикуване на неговите ръкописи — както вече издаваните, така и новите. Какво ви безпокои?
— Безпокоят ме сумите, които печелиш от това. Доколкото ми е известно, само през миналата седмица ти си грабнала шестдесет хиляди долара. И то сега, когато още не е изстинал прахът на Льоня. А какво ще стане по-нататък?