— Това е блъф — презрително изкриви устни Галина Ивановна. — Ти лъжеш и се надяваш, че ще се уплаша и ще отстъпя. Всички тези фокуси са известни и многократно са описвани в световната литература. Ако беше по-добре образована и четеше повече, вместо да търгуваш с Льонечкения талант, щеше да го знаеш не по-лошо от мен. За последен път ти предлагам да ми дадеш доброволно половината от парите. Освен това, трябва да ми направиш писмено заявление, заверено от нотариус, че и занапред ще продължаваш да ми даваш полагащата ми се част от хонорарите. Имай предвид, че постъпвам благородно с теб, макар че, Бог ми е свидетел, ти не заслужаваш това. Ние с Владимир Никитич сме двама и тъй като се явяваме равноправни наследници, то на нас ни се полага не половината, а две трети от Льонечкиното наследство.
— Я вървете по дяволите!
Светлана стана от масата, приближи се до прозореца и застана гърбом към свекърва си. Сещайки се, че вече няма защо да се преструва и да се съобразява със сложните отношения между Леонид и неговата майка, тя си взе една цигара и запуши.
Аха! — последва веднага злобен коментар. — Разбира се, какво друго би могло да се очаква от такава като теб. Още не е изстинал прахът на Льоня, а ти налапа цигарата! Днес вече пушиш, утре ще започнеш да пиеш, а после ще си вирнеш и опашката. Чак се чудя как си изтраяла досега. Изминаха три седмици от гибелта на Льоня, а апартаментът ти още не се е превърнал в бардак. Предполагам, че това е само въпрос на дни. Човек би могъл да се досети защо ти са много пари. Ще си купуваш с тях любовници. Ти винаги си била само едно бездарно нищожество, две думи на кръст не можеше да свържеш, затова рано или късно ще те изхвърлят от всички вестници и списания, където се опитваш да се закачиш. Единственото нещо, което умееш, е да се търкаляш в леглото и всичките ти мисли са насочени към това.
Светлана се обърна и дари свекърва си с усмивка, която не предвещаваше нищо добро.
— Е, Галина Ивановна, след като сама си го изпросихте, слушайте тогава. И после да не започнете да ми говорите, че съм постъпила жестоко. Исках да скрия истината от вас, защото тя ще ви е неприятна, дори нещо повече — убийствена. Опитах се да ви пожаля. Но търпението ми се изчерпа, защото вашите оскърбления преминаха всякакви граници.
Тя отмести табуретката си от кухненската маса и седна до прозореца, възможно най-далеч от свекърва си. Помълча известно време, поклащайки глава и замислено се взря в лицето на възрастната жена.
— Или може би не трябва да ви кажа? — тихо произнесе, сякаш се съветваше със самата себе си. — Да ви го спестя? Сигурно няма да го понесете.
— Говори! — самоуверено настоя Галина Ивановна. — Да видим що за неизвестни за мен обстоятелства са това, с които ти се опитваш да се прикриеш. Сигурна съм, че не съществуват никакви такива обстоятелства, просто няма какво да кажеш и се правиш, че ме съжаляваш.
— Да ви вземат дяволите! — ядно процеди Светлана. — Щом искате — моля. Вашият син никога не е бил велик писател. Той беше забележителен, умен, добър, чудесен човек и аз го обичах, колкото и както можех. Но той беше абсолютно бездарен и като журналист, и като писател. Той, а не аз, не можеше да свърже две думи на лист хартия. И всичките романи с подписа на Леонид Параскевич са написани от мен. Ясно ли ви е? Така че нямате никакви права върху хонорарите и просто забравете за тях. Взехме името на Льоня, а не моето, защото така е по-правилно от гледна точка на рекламата. Жените имат склонност да се влюбват в кумири, още повече че Льоня имаше подходяща външност и на снимките върху обложките на нашите книги той изглеждаше просто великолепно. Така че мъжът автор на любовни романи силно повишаваше нивото на продаваемостта им. Сега доволна ли сте? До тази минута вие бяхте скърбяща майка, отгледала и възпитала велик писател. Отсега нататък вие сте никоя. Нищожна и алчна свекърва, опитваща се да отнеме на овдовялата си снаха това, което принадлежи само на нея и на никой друг.