В договора имаше клауза за материална отговорност, която озадачи Стасов. Тя гласеше, че ако изпълнителят — тоест В. Н. Стасов — със своите действия причини материални щети на възложителя, то Стасов за това не носи отговорност и не е длъжен да овъзмездява щетите.
— Как да го разбирам това? — попита той, посочвайки с пръст текста в договора.
— Виждате ли, Наталия Михайловна е много коректен човек. Тя си дава сметка, че тъй като съпругът й се е занимавал с бизнес, напълно е възможно да бъде задължен с нещо на някого. Но след осъждането му тези хора не са счели за правилно да изискат дължимото си от нея, имайки предвид тежкото й положение и страданията й. Освен това, не забравяйте, че Наталия Михайловна е регистрирала брака си с Досюков, когато той е бил подследствен, и този факт не е много известен сред бившето му обкръжение. За тях Наталия не е повече от любовница, не е в течение на Досюковйте бизнесдела и не може да се разпорежда с парите му. Ако те разберат, че тя, първо, от любовница се е превърнала в негова съпруга, и второ, че е наела скъпо платен частен детектив и се опитва да реабилитира мъжа си, то ще сметнат, че положението й не е чак толкова бедствено и могат да й предявят материални претенции. Тази точка е включена специално, за да не може да ви обвини, че нещо е станало заради вас.
— Глупости! — измърмори Стасов. — Това не би могло да се случи заради мен при никакви обстоятелства. Не аз съм им длъжникът, а Досюков.
— Тя разбира това — усмихна се снизходително правозащитникът. — Но аз настоях да бъде вписана клаузата. Вече ми се е налагало да се сблъсквам с подобни проблеми, когато в резултат от дейността на частния детектив при възложителя изведнъж се появяват кредитори и възложителят се опитва да прехвърли вината върху изпълнителя. От гледна точка на закона това безусловно е глупаво, но се хабят не малко нерви, повярвайте ми.
— Но нали току-що казахте, че Наталия Михайловна правилно оценява ситуацията и няма да започне да се съди с мен. Защо тогава включихте тази точка?
— Наталия Михайловна няма да започне, ами другите? Вие, Владислав Николаевич, никак не сте предвидлив. Ами ако случайно нещо се случи с Наталия Михайловна? Тогава правоприемници ще станат нейните наследници, които ще се превърнат във ваши възложители и ще придобият правото да изискват от вас изпълнение на условията в договора за провеждане на разследването. За тях вече не мога да гарантирам. Тя има брат, който е доста скандална личност, и ако по стечение на обстоятелствата наследи парите и имуществото на Досюкова, то едва ли ще му се хареса идеята да изплати дълговете на осъдения си роднина. Напомням ви, че Досюков се намира в затвора, от него не може да бъде поискано нищо, а за да измъкнат парите си от роднините, кредиторите честичко прибягват към силови методи. И ако братчето се заинати и откаже да върне парите, кредиторите само ще го понатупат или ще повредят имуществото, а виновникът ще се окажете вие. Уверявам ви, Владислав Николаевич, че такива неща са се случвали многократно.
— Убедихте ме — разпери ръце Стасов. — С вас е трудно да се спори.
— С мен не бива да се спори — назидателно произнесе Поташов. — Мен трябва да ме слушат.
Стасов с усилие се сдържа да не му каже нещо по-пиперливо. Заточни се бе оказал прав. Този правозащитник действително беше неприятен тип. А съдейки по всичко, мадам Досюкова не бе по-добра стока.
— Защо в договора не са посочени срокове? — сухото попита.
— Защото за Наталия Михайловна е важно съпругът й да бъде оправдан и за постигането на тази цел тя е готова да чака неограничено време.
— Но аз нямам намерение да работя до безкрай за нея! — избухна Стасов. — Или тя се гласи да ми плаща всяка седмица, чак докато завърша разследването? Извинявайте, но не ми се вярва да стане така. Нито вие, нито тя ме познавате достатъчно добре, за да сте сигурни в моята добросъвестност и в това, че няма умишлено да започна да протакам разследването, за да измъкна от вас повече пари. Настоявам този момент в договора да бъде отразен най-детайлно.