Поташов го погледна със съчувствие и с помъдряла от опита тъга — като недоразвито дете.
— Щом настоявате — въздъхна той и посегна към листите. — Тогава ще запишем, че кръгът от въпроси, чието изясняване ви възлага поръчителят, се явява изчерпателен за настоящия договор и се задължавате да представите своя отчет след месец. Ако в хода на вашето разследване възникнат нови обстоятелства, по които възложителят не ви е поставил въпроси, това ще стане предмет на нов договор с нови срокове, нов обем на работата и нов хонорар. Така устройва ли ви?
— Устройва ме — ядно отвърна Стасов. — Ако въобще пожелая да сключа нов договор.
Поташов укорително поклати глава.
— Владислав Николаевич, нима сте способен да зарежете работата си по средата? Нима не ви трогва съдбата на невинно осъден, който лежи в затвора неизвестно защо? Не мога да повярвам, че сте станал толкова коравосърдечен като служител в милицията.
— Николай Григориевич, Досюков е невинно осъден само за вас, защо вие вярвате на него и на жена му. А за мен той е никой. Засега нямам никаква информация за личността му, освен копието от присъдата, което вие ми дадохте, и нямам никакви основания да вярвам в невинността му. Не изисквайте от мен прекомерна доверчивост.
След като се раздели с правозащитника, Стасов се зае с текущата си работа. Съвсем наскоро предстоеше едно традиционно мероприятие — връчване на кинематографичните награди за най-добри постижения през годината. Представителите на „Сириус“ също щяха да присъстват на него и трябваше да се погрижи за тяхната безопасност. Една от актрисите, номинирана за награда и поканена на церемонията, от известно време бе започнала да се оплаква от някакъв анонимен натрапник. Освен това Стасов разполагаше със сведения, че има хора, които вече са получили поръчка да направят пиратски копия от филмите на „Сириус“, удостоени с високи отличия. А той за четири месеца така и не бе успял да изгради надеждна система за охрана на сейфовете с филмовите ленти.
До вечерта свърши доста неотложни неща и тръгна да се запознава със своята възложителка.
Досюкова се оказа доста по-различна от предварителната му представа за нея. Бе си внушил, че тя много ще прилича на правозащитника Поташов — нахакана, самоуверена, изискваща незабавен резултат, при това не какъв да е, а такъв, какъвто на нея й трябва. Стасов очакваше, че клиентката му или ще ридае, или — което е още по-лошо — ще разговаря на висок тон, обвинявайки цялата милиция заедно с прокуратурата и съда в нечисти действия и нисък професионализъм. Апотеоз на прогнозата му би трябвало да стане фраза от типа: „Самият вие сте работил по това време в милицията. Такива като вас и вашите колеги вкараха съпруга ми в затвора. Сега, ваш дълг е възстановите справедливостта и да разобличите беззаконието. Длъжен сте да изкупите вината си“.
Само че нищо такова не се случи. Приветливо усмихната, Наталия Досюкова покани детектива в голям, уютно обзаведен хол, донесе пепелник, предложи му чай и кафе.
Стасов реше да започне с главното.
— Наталия Михайловна, дайте веднага да си изясним ситуацията. Абсолютно ли сте сигурна в невинността на съпруга си или все пак имате някакви съмнения?
Тя помрачня и пръстите й несъзнателно се впиха в коленете.
— Трудно ми е да ви отговоря — рече тихо. — Разбирате ли, убийството на Красавчиков стана през нощта. Вечерта бях взела доста голяма доза сънотворно. Когато заспивах, Женя беше до мен и когато се събудих — също. Но вие сам виждате как е проектиран апартаментът ни. Входната врата се намира доста далеч от спалнята и дори когато съм будна, не я чувам, като се отваря. Да не говорим пък, след като съм глътнала таблетките… Владислав Николаевич, не искам да ви лъжа, това е безсмислено. На следователя казах, че Женя си е бил вкъщи през цялата нощ. По-точно, че не съм го чувала да ходи някъде и да се връща. В действителност не чух такова нещо. Но това не означава, че не е ставало…
— Значи, не сте съвсем сигурна? — уточни Стасов.
Наталия поклати глава и той забеляза, че очите й се напълниха със сълзи.
— Защо предприемате частно разследване?
— Мъжът ми настоя да го направя. Той възнамерява до последно да се бори за освобождаването си от затвора. И Николай Григориевич е решен да поддържа Женя.