— Тогава в какво се състоеше вашата защита, щом не сте могъл да противопоставите нищо на обвинението.
— Ами мотивът? — хитро се ухили адвокатът. — Вие сигурно сте се запитал защо са взели делото в МВР и в прокуратурата на Русия? Мислите си, че между обвиняемия и потърпевшия са стояли парични интереси, защото между тях са съществували много мощни контакти. А щом като са имали парични интереси, значи убийството е било извършено от користни подбуди. Алинея сто и втора, включително и най-висока мярка на наказание. А аз виждах задачата си в това — да докажа, че убийството е извършено от ревност, тоест по лични мотиви. Това вече е друга алинея и присъдата е друга.
— И какво ви каза за ревността Досюков? — недоверчиво попита Стасов.
— Той отричаше абсолютно всичко. Вече ви споменах, че дори и на мен не ми е признавал нищо. Съпругата му каза, пък и други хора се намериха, които потвърдиха, че потърпевшият е ухажвал доста смело любовницата на Досюков. Домогвал се е до нея едва ли не в най-груба форма.
Да, за домогване „в груба форма“ беше записано в присъдата. Стасов реши, че щом като с адвоката не бе излязло нищо, трябваше да опита със свидетелите. Може би им бяха оказали натиск с намерение да изкарат Досюков голям мафиот и да имитират наказателен процес по дело, свързано с организираната престъпност? Това, разбира се, би било много глупаво. Кой истински мафиот ще хукне посред нощ да убива лично конкурента си? Никой. За такава работа той си има „шесторки“, пък и да си наеме килър, не е никакъв проблем. Слава Богу, килъри има колкото си щеш. А виж от ревност, повлиян от разказа на Наталия, съвсем импулсивно би могъл да го направи и сам. Чул, ядосал се, грабнал патлака и хукнал да си разчиства сметките с натрапника. Само че тук нещо не си пасваше. Първо, когато Досюков е излизал, Наталия Михайловна вече се била нагълтала с таблетки и е спяла дълбоко. Разбира се, тя би могла да му разкаже за мераците на неговия приятел и бизнеспартньор, преди да отиде в спалнята си, а ревнивецът Досюков е решил да си отмъсти, но търпеливо е изчакал час-два, докато тя заспи. Би ли могло да бъде така? Би могло. Но той е трябвало абсолютно точно да знае къде се намира Красавчиков в дадения момент. Значи, след като Наталия си е легнала, Досюков е започнал да звъни по разни телефони, за да си изясни местонахождението на Борис. Щом като е излязъл от къщи около два часа и се е върнал в три и нещо, то за час и половина едва ли би могъл да обходи много места, където е имало вероятност да се намира Красавчиков. Но това време му е било напълно достатъчно да отиде до ресторанта, да го причака, да му пусне няколко куршума и бързичко да се прибере вкъщи. И жилището на Досюков, и ресторант „Лада“, където бе станало убийството, се намираха в централната част на града. Интересно, дали бе възможно да бъдат открити хората, на които в интервала от полунощ до два часа е телефонирал тогава Досюков.
И Стасов отново се отправи към дома на Наталия.
— Ако допуснем, че вашият съпруг все пак е убил Борис Красавчиков, то как е разбрал къде да го намери през онази нощ?
— Разбирате ли…
Досюкова се смути и детективът разбра, че сега тя ще бъде принудена да му съобщи някаква неприятна истина, която поради вродената си честност не иска да скрие, но и която явно няма да бъде в полза на святото дело за освобождаването на съпруга й от затвора.
— Онази вечер бях много разстроена… Поведението на Борис просто ме изкара от релси и аз за пръв път се оплаках на Женя. Борис отдавна ми се натискаше, но преди никога не бях споменавала на Женя за това. А изведнъж… С една дума, изпуснах си нервите. Борис се държеше, с мен като с евтина курва, която Женя е купил, но тя може да бъде и прекупена, ако се плати по-скъпо за нея. Аз плаках, Женя късаше и чупеше каквото му попадне пред очите от ярост, а след това ме посъветва да се успокоя, да глътна няколко таблетки, да заспя и да забравя за всичко. Каза ми, че щял да се погрижи Борис повече да не ми досажда нито за минутка. Говореше също нещо от рода на това, че този мръсник Борис бил свикнал всеки ден да си купува нова курва и мислел, че всичко му е позволено. Че не можел да ме гледа как Борис ме е докарал до истерия и как плача, докато в същото време той си правел кефа в „Лада“ с новата си мацка. Разбирате ли, Владислав Николаевич, Женя е знаел, че Борис ще прекара вечерта в „Лада“.
— На вас не ви ли направиха впечатление думите му, че Красавчиков повече няма да ви досажда?
— Честно да си призная… — Наталия се усмихна бледо и някак засрамено. — Зарадвах се в този момент. Аз, глупачката, си помислих, че той най-сетне е решил да се оженим. Тогава Борис вече нямаше да гледа на мен като на самка, която се въргаля по креватите на богати мъжкари.