Отивайки на работа тази сутрин, Берьозин изведнъж изпита неочакваното и необяснимо, но много остро чувство на радост от осъзнаването, че когато се завърне вечерта вкъщи, ще го чака тази мила, с нежно лице, млада жена. Вече беше облякъл палтото си и си бе взел ръкавиците, когато внезапно се приближи до Ирина и я прегърна.
— Много се радвам, че си моя съпруга — тихо й рече. — И въобще чак сега започвам да разбирам какво означава да имам съпруга. През първите дванадесет години вместо жена имах строга и взискателна наставница, която ме учеше на живот и на добри маниери. След това в продължение на седем години до мен имаше побесняло капризно дете, което всеки миг можеше да направи най-неочаквана глупост, което трябваше постоянно да следя и систематично да изпитвам крайно неприятни моменти на остър срам заради постъпките му. И едва сега започвам да разбирам какво е съпругата.
Ирина замря от допира на топлите му длани върху гърба й. Нима той щеше да я целуне? Тя плахо вдигна глава, готова да вложи в тази целувка, ако тя се състоеше, цялата си придобита с практика сексуалност и всичката си натрупана през годините нежност. Сергей я гледаше с топли очи, но в тях Ирина не видя онзи познат блясък, който обикновено предшества целувката, ако разбира се, тя не бе чисто техническа, тоест необходим структурен елемент на сексуалната процедура.
Оказа се права. Прегръдката не стана обнадеждващо силна и целувка не последва. Вече застанал на прага, Берьозин й махна за довиждане и отново изчезна за цял ден.
Това беше в петък, а в събота сутринта позвъни Виктор Фьодорович.
— Как сте, гълъбче? — попита той с мекия си, предразполагащ глас, от който на душата й ставаше спокойно и уютно.
— Благодаря, струва ми се, че всичко е наред.
— Какво означава „струва ми се“? Имате ли някакви съмнения?
— Не, какво говорите, всичко е добре. Просто…
Ирина се запъна. Много й се искаше да поговори с някого за отношенията си със Сергей. И този „някой“ можеше да бъде само Виктор Фьодорович, макар на възрастен мъж като него никак не му отиваше ролята на интимна Иринина приятелка. Никой друг на този свят не би разбрал какво става в душата й, освен него и Сергей.
— Какво има, гълъбче? — настойчиво попита Виктор Фьодорович и тя ясно долови в гласа му нарастваща тревога. — Какво ви безпокои? Вие не бива да скривате нищо от мен. Ние с вашия съпруг трябва държим ръцете си на пулса и в случай на неблагоприятни промени незабавно да вземем необходимите мерки.
— Не се вълнувайте, Виктор Фьодорович, не се е случило нищо. Нищо.
— Наистина ли?
— Наистина. Честна дума.
— Тогава защо замълчахте. Защо не се доизказахте?
— Защото е смешно и нелепо. Но за да не се тревожите напразно, ще ви го кажа: струва ми се, че се влюбвам в Сергей. С всеки изминал ден той все повече и повече ми харесва.
— Така ли? Това е любопитно. Крайно любопитно.
Гласът На Виктор Фьодорович отново стана мек и предразполагащ.
— А Сергей Николаевич как се отнася към вас?
— Трудно ми е да съдя… Понякога ми се струва, че вижда в мен само домашна помощница, която му е обещала в присъствието на чужди хора да играе ролята на съпруга. А друг път пък ми се струва, че му харесвам. В някои моменти имам чувството, че търси близост с мен, но в последния момент нещо го възпира.
— Хмм… Много интересно. Но, съгласете си, гълъбче, че това е за добро. Приятно допълнение към сполучливо проведената операция. Като стана дума за операция, Сергей Николаевич приключи ли своите финансови работи?
— Като че ли още не е. Работи в банката от сутрин до вечер, проверява цялата документация, издава я, с една дума, има маса проблеми там. Трябва да прегледа всяка хартийка, за да не бъде после упрекван, че не се е отнасял добросъвестно към служебните си задължения. Това би могло да навреди на политическата му кариера.
— Да-да, разбира се. Но бих искал да узная по-конкретно кога ще получи парите и ще се разплати с мен. Вече ме притискат сроковете.
— Ще му предам — обеща Ирина. — Аз не разбирам от неговите неща…
— Както се полага на една добра съпруга — добродушно я прекъсна Виктор Фьодорович. — Гълъбче, не приемайте обаждането ми така, сякаш го пришпорвам и му оказвам натиск. Нека всичко да си върви по реда без излишно прибързване и суетня, но трябва да имам някаква яснота. Трябва да се съобразявам със сроковете. Затова помолете съпруга си да ми позвъни довечера.