— Срамно ли? — засмя се той. — Светка, обожавам те заради неизчерпаемата ти вяра в доброто. Ако ти бъде показан маниак, по чиито ръце има кръв от стотици невинни младенци, ти и за него ще намериш оправдание, че сигурно в детството си не е бил обграден с любов и грижи, че майка му повече е обичала неговия по-малък брат и затова през целия си живот е пренесъл ненавистта към малките момченца. Твоята любима свекърва никога няма да се срамува от това, което върши днес, въобще не се надявай. Но сигурно би се учудила много, ако разбере, че се опитваш да я оправдаеш. Тя е убедена, че не се нуждае от никакви оправдания.
Светлана помълча малко и после тихо рече:
— Откъде се взе у теб толкова злоба? Преди не беше толкова безсърдечен.
— Аз ли съм се променил? — попита високомерно той и Светлана с болка си даде сметка, че досега не й бе държал толкова хладен тон.
— Да. Променил си се. Много си се променил. Дори не подозирах, че си такъв.
— Какъв?
— Студен. Безжалостен. Циничен.
— Глупости, Светик. Така ти се е сторило. Просто ти си много сантиментална и жалостива, а аз съм разумно пресметлив и справедлив, но на теб моята разсъдливост ти се струва като жестокост и студенина, понеже си прекомерно емоционална. Повтарям още веднъж: побърканата Людмила си е заслужила смъртта, защото се е осмелила да посегне на теб — на жената, която обичам повече от живота си.
Светлана нищо не отвърна и останалия път изминаха в пълно мълчание. След като го остави до блока, тя не го изчака, както обикновено, да влезе във входа, а включи на скорост и рязко потегли. На душата й беше тежко и много тревожно. За пръв път от доста месеци насам се усъмни в правилността на действията си. В съзнанието й изникнаха думите на Виктор Фьодорович: „След като е направил операцията, хирургът вече няма право да се съмнява в това — трябвало ли е да я направи или не, а трябва да мисли как да излекува болния. Е, какво, операцията е направена, изрязаният и изхвърлен орган не може да се пришие обратно на мястото си и сега започва дългият и сложен етап на оздравяването“ Пак Виктор Фьодорович беше казал, че да се направи операция, не е кой знае какъв фокус, а виж, следоперативните грижи за болния са съвсем друго нещо задачата вече е по-сложна, изисква търпение, внимание, квалификация. Тогава Светлана не бе направила връзка между думите му и ситуацията, в която се бе оказала сама, защото собствената й операция изискваше продължителна и щателна подготовка и никой не би могъл да я нарече „лесен фокус“. А се бе оказало, че следоперационният период е още по-сложен, още по-тежък и изисква повече душевни сили от самата операция. Светлана беше силна жена и знаеше, че ще понесе всички тегоби на този непрост период, но сега за пръв път се бе усъмнила, че играта си струва барута.
Работейки за Наталия Досюкова, Стасов реши за всеки случай отново да се срещне с всички свидетели, върху чиито показания е изградено обвинението на Евгений Досюков в убийството на Борис Красавчиков. Събираха се шестнадесет души. Впрочем Стасов не изключваше вероятността в действителност те да са били повече, а просто само единадесет са призовани в съда. Засега в ръцете си имаше само копие от присъдата, но после сигурно щеше да му се наложи да се поразрови и из наказателното дело.
И така: дамата, излязла от ресторант „Лада“ заедно с Красавчиков, портиерът охранител; двамата клиенти на ресторанта, изскочили на улицата, дочувайки отчаяните вопли на дамата; трима милиционерски служители и двама доктори; Игор Тихоненко — стопанинът на страдащия от диария дог на име Лорд, и някой си Пригарин, втурнал се да изпълнява своя граждански дълг, след като видял арестувания убиец по телевизията. Общо единадесет души.
Най-лесно би било да открие милиционерите, защото те би трябвало да работят в един и същ участък, щом като са пристигнали заедно на местопроизшествието. Надеждите на Стасов се оправдаха, но не напълно. Тримата милиционери, отзовали се на повикването от ресторант „Лада“ и разпитани като свидетели, наистина преди година работели в УВР на Централния московски окръг, но сега в окръжното бе останал само единият от тях. Вторият се преместил в Югозападния окръг, тъй като там обещали да му помогнат за жилище, а третият въобще се уволнил от органите и просперирал като юрисконсулт в някаква фирма.