- Имате ли си ваши? - попита тя, нарушавайки правилото, че такива въпроси не се задават.
- Не - отвърна той, като се наведе да вдигне от пода една паднала пластмасова фигурка. - За съжаление.
През целия полет майката се занимаваше с детето си и Кел успя да прегледа бележките, които си бе извадил от класифицираното досие на Амилия, без да се притеснява от любопитни очи: мъжът през пътеката беше изцяло погълнат от лаптопа си, а жената по диагонал зад него спеше, подпряла шия на надуваема възглавница. Той вече знаеше почти всичко за Амилия - двамата си бяха разменяли лични тайни през десетте години на необичайното им приятелство. Пътят й в тайнствения свят на шпионажа бе започнал на млада възраст. Докато работела като гувернантка в Тунис към края на 70-те, била забелязана от Джоун Гутман, служителка на ЦРУ под дълбоко прикритие. Гутман привлякла към нея вниманието на МИ6, които я държали под око през цялото време на следването й в Оксфорд и направили първия опит за вербовка, след като тя завършила с най-висок успех във випуска курсовете по френски и арабски през 1983 г. След едногодишна подготовка в Близкоизточния център по арабистика в Ливан -едно „училище за шпиони“ - тя била изпратена в Египет през 85-а и оттам в Ирак през 89-а. При завръщането си в Лондон през пролетта на 1993 г. Амилия Уелдън се запознала и набързо се сгодила за Джайлс Левин - петдесет и две годишен брокер на ценни книжа с трийсет милиона в банковата сметка и характер, описан от един от бившите колеги на Кел като „агресивно скучен“. В досието й се казваше не без известна доза пасивен антисемитизъм от вида, който Кел смяташе, че отдавна е отмрял в МИ6, че докато отношението на самия Ленин към Израел можело да се смята за „двойствено“, нагласите на съпругата му „в тази област“ трябвало „все пак да се наблюдават за признаци на пристрастие“.
На този фон издигането на Амилия в йерархията беше твърде поучително четиво. През годините, особено в ранните етапи на кариерата си, тя често бе ставала обект на сексизъм. В Египет например й бяха отказали повишение с аргумента, че едва ли би се задържала в Службата „след детеродна възраст“. Вместо нея бяха повишили един известен алкохолик от бюрото в Кайро с два провалени брака и склонност да компилира свръхсекретните си доклади по материали от вестниците. Късметът й бе проработил едва в Ирак, където бе внедрена под неофициално прикритие като анализатор към един френски индустриален конгломерат. През цялото времетраене на Войната в Залива бе останала в Багдад с ирландски паспорт на името на Ан Уилкс и с достъп до видни фигури на партията „Баас“ и до ръководството на иракските отбранителни структури, заради което беше високо ценена в Лондон и Вашингтон.
Оттогава кариерата й бе тръгнала във възходяща посока: постове във Вашингтон и впоследствие в Кабул, откъдето ръководеше операциите на МИ6 в Афганистан повече от две години след свалянето на талибаните. Амбициите й за висок пост в Службата бяха проличали и от многократното й настояване за по-силно британско влияние в Африка-една позиция, оценена като особено далновидна от Даунинг Стрийт след избухването на Арабската пролет, но заради която навремето бе влязла в конфликт с Джордж Тръскот, завършен бюрократ, чийто мозък бе замръзнал някъде в годините на Студената война и когото почти всички редови агенти в британското разузнаване презираха от цялото си сърце.
Кел затвори папката. Погледна към детето, което вече спеше в прегръдките на майка си, и се опита да извика чувството на радост при мисълта, че отново е в играта. Но истината бе, че не изпитваше нищо. В продължение на осем месеца бе тъпкал на едно място, лъжейки себе си и Клеър, че съзнателно и по съвест се е опълчил срещу двойните стандарти и лъжовността на тайното братство. Това, разбира се, беше чиста глупост - от Службата го бяха уволнили за несправяне с работата. И когато Маркан - чиракът на Тръскот и Хейнс - му се бе обадил с офертата им, Кел бе подскочил от радост като дете в лунапарк, на което са предложили да се повози още малко на въртележката. Той си даваше сметка, че цялата му решителност да ги обори, да докаже невинността си, дори да започне нов живот бе построена върху пясъчни основи. Нямаше нищо, заради което да живее, освен миналото си; не умееше друго, освен да бъде шпионин.
Някъде над Южните Алпи лампите в салона притъмняха като при очен тест. Пристигаха навреме. Кел погледна през прозорците вляво, търсейки сиянието на Ница. Стюардесата седна на сгъваемото си столче, привърза се с колана, провери грима си в огледалцето на пудриерата и му отправи дежурна усмивка. Кел й кимна, метна в гърлото си два аспирина и ги прокара с останалата вода в бутилката си, после се облегна назад, докато самолетът правеше широк завой над Средиземно море. Мекото кацане бе оценено с ръкопляскания и викове от трима пийнали английски туристи два реда зад него. Кел пътуваше само с ръчен багаж и мина през паспортния контрол със собствения си паспорт преди единайсет и петнайсет.