Откъм спалнята се чуха стъпки. Децата бяха млъкнали. На балконската врата се появи Селин.
- А, ти си бил буден.
Тонът й го вбеси още повече. Той долавяше, че жена му обвинява него за случилото се. Но тя не знаеше истината. Ако се досетеше, може би щеше дори да започне да го успокоява; все пак собственият й баща бе преспал с десетки жени по време на брака си. Жан-Марк се питаше защо Селин чисто и просто не бе уволнила Амилия. Това поне би му спестило сегашната болка. Сякаш съпругата му бе решила нарочно да го измъчи докрай, държейки тази жена в къщата им.
- Да, буден съм - отвърна той, макар че Селин отдавна я нямаше наблизо. Заключила се беше в банята за редовния си студен душ и сега сигурно търкаше усърдно деформираното си от ражданията тяло, което така го отблъскваше. Той смачка цигарата, върна се в спалнята, намери халата си, захвърлен на пода, и слезе в кухнята.
Фатима, едната от двете камериерки, зачислени към домакинството на семейство Домал от работодателите му във Франция, си слагаше престилка. Без да й обръща внимание, Жан-Марк отиде до машината на барплота и си направи кафе с мляко. Тибо и Лола се кикотеха на нещо си в съседната стая, но той нямаше желание да ги вижда. Вместо това седна в кабинета си, на затворена врата, отпивайки от кафето. Всяка стая, всяка миризма, всеки най-малък детайл от тази вила му напомняха за Амилия. Тук, в кабинета му, за пръв път се бяха целунали. В основата на онези олеандри на задната ливада, които се виждаха през прозореца, за пръв път се бяха любили късно една нощ, докато нищо неподозиращата Селин спеше в къщата. По-късно Жан-Марк бе поемал невероятни рискове, измъквайки се от семейното легло в три сутринта, за да бъде с Амилия, да я държи в прегръдките си, да я поглъща, да докосва и опипва тялото й, което го беше омагьосало до такава степен, че сега, при спомена за него, едва не се изсмя. Каза си, че е един романтичен, изпълнен със самосъжаление глупак. Толкова пъти през последните дни бе стигал на косъм от пълно самопризнание, толкова пъти се бе канил да разкаже на Селин подробности от цялата им афера: за хотелските стаи в Тунис, където бе водил Амилия; за петте дни през април, които бяха прекарали заедно в Сфакс, докато жена му беше в Бон, Франция, с децата. Жан-Марк знаеше, винаги бе знаел, че да изневерява на Селин му носи удоволствие - това беше неговото отмъщение за тегавото еднообразие на брака му. Лъжите му бяха помогнали да запази разсъдъка си. Амилия разбираше това. Може би общата им склонност към измама беше в основата на тяхната връзка. Той не спираше да се изумява на способността й да облича в благовидна форма всичките им забежки, да прикрива следите им по такъв начин, че Селин нито веднъж не се бе досетила какво всъщност става. Закачливите й отговори на закуска - „Благодаря, спах наистина много добре“ - бяха съчетани със заучено безразличие към Жан-Марк всеки път, когато двамата любовници се озовяха в компанията на Селин. Амилия бе тази, която предложи Жан-Марк да заплаща хотелските им стаи в брой, за да не се отразят съмнителни транзакции в разпечатките му от банката. Амилия бе престанала да ползва парфюм, за да не се пренася уханието на „Ермес“ в брачното му легло. Жан-Марк нито за миг не се съмняваше, че тя бе извлякла максимална наслада от тези извънбрачни игрички.
Телефонът иззвъня. Рядко се случваше някой да ги търси преди осем сутринта; Жан-Марк беше сигурен, че Амилия се опитва да влезе във връзка с него. Той вдигна слушалката и почти проплака: