Повлияни от прочетеното в едно френско списание, семейство Мало взеха среднощния влак за Луксор и наеха стая в „Зимния дворец“, макар и не в оригиналната сграда на знаменития колониален хотел, а в „Павилиона“ - четиризвездното крило, пристроено по-късно. Някаква предприемчива туристическа фирма предлагаше разходки с магарета до Долината на царете, които тръгваха от Луксор в пет сутринта. Разбира се, Жанин и Филип веднага се записаха и видяха великолепния изгрев на слънцето над Храма на Хатшепсут малко след шест. Остатъка от деня - най-приятния до момента от цялото им пътешествие - прекараха в посещения на храмовете в Дендара и Абидос. През последния им следобед в Луксор семейство Мало взеха такси до храма в Карнак и останаха до вечерта, за да гледат знаменитото шоу „Звук и светлина“. Десет минути след началото му Филип вече спеше дълбоко.
До вторник вече бяха пристигнали в Шарм ел Шейх на Синайския полуостров. Хотелът им беше с три плувни басейна, фризьорски салон, два коктейл бара, девет тенис корта и достатъчно охрана, за да отблъсне цяла армия ислямски фанатици. Още първата вечер Жанин и Филип решиха да се поразходят по плажа. Макар всички стаи в хотела им да бяха заети, когато двамата се спуснаха от бетонната променада долу, към все още топлия пясък, на лунната светлина по плажа не се виждаше жива душа.
Впоследствие се наложи заключението, че са били нападнати от поне трима мъже, въоръжени с ножове и метални пръти. Огърлицата на Жанин била откъсната, по пясъка имало разпилени перли, а венчалната й халка била свалена от пръста. Филип бил завързан с въже за шията и повдигнат нагоре, когато друг нападател му прерязал гръкляна и му нанесъл множество прободни рани в корема и краката. Кръвта му изтекла за минути. В устата на Жанин било натъпкано парче чаршаф, за да заглуши писъците й; нейното гърло също било прерязано, по ръцете й имало синини, по корема и бедрата - следи от множество удари с метален прът.
Млада двойка канадци, прекарващи медения си месец в съседния хотел, бяха забелязали боричкането на плажа и бяха чули приглушените писъци на мадам Мало, но в тъмното не се виждало ясно, а и луната се била скрила зад облак. Когато стигнали на местопрестъплението, убийците на двамата възрастни французи вече били изчезнали в мрака, оставяйки зад себе си сцена на кръвопролитие, която египетските власти побързаха да определят като изолиран инцидент, дело на външни лица, който било „практически невероятно да се повтори някога“.
3.
Да отвлечеш някого от улицата е толкова лесно, колкото да си запалиш цигара, му бяха казали те и докато чакаше сега в буса, Аким Ерахиди знаеше, че има качествата да свърши тази работа.
Беше понеделник вечер в края на юли. Обектът си имаше прякор - Холст - и всяко негово движение се следеше от две седмици насам. Телефони, имейли, спалнята му, колата - всичко беше под денонощно наблюдение. Аким беше длъжен да признае, че хората, отговорни за проследяването, бяха педантични и решителни. Помислили бяха за всеки детайл. Този път си имаше работа с професионалисти и това си личеше.
До него, на шофьорската седалка, Слиман Наса потропваше с пръсти в такт с песента на Бионсе по радиото и описваше вдъхновено какво би направил с певицата, ако му паднеше сгоден случай.
- Ама какво дупе, братче! Ех, да ми го подаде за пет минути... - Той описа с длани две едри полукълба във въздуха, като постепенно ги свали надолу, към пулсиращата издутина в панталона си. Аким се засмя.