- Че какво толкова необичайно има да си вземеш отпуск по това време на годината?
Още докато задаваше въпроса си, Кел си каза, че знае отговора. В историята с Амилия нямаше логика. Не беше в стила й да се запише в курс по живопис, на жена като нея не й трябваше хоби. През всичките години, откакто я познаваше, Амилия бе използвала годишните си отпуски единствено за почивка. Спа курорти, санаториуми за алкохолици, петзвездни хотели с блок-маси и армии от масажисти. Никога не бе намеквала за какъвто и да било интерес към живописта. Докато Маркан обмисляше отговора си, Кел нагази в неокосената трева, дръпна найлоновия плик от клона на дървото и го натъпка в джоба на джинсите си.
- Ти си образцов гражданин, Том. Образцов гражданин. - Маркан погледна върховете на обувките си и въздъхна дълбоко, сякаш беше уморен да намира оправдания за човешкото несъвършенство. - Разбира се, че няма нищо необичайно човек да си вземе отпуск по това време на годината. Но обикновено това се прави с предизвестие. И то няколко месеца предварително. Докато в случая прилича на внезапно взето решение, реакция на нещо, което Хейнс й е казал.
- А какво мисли Хейнс по въпроса?
- Съгласен е с Тръскот. Затова помолиха едни приятели в Ница да я наглеждат.
Кел отново се въздържа от коментар. Към края на кариерата си самият той бе станал жертва на параноичните, граничещи с умопомрачение интриги на Джордж Тръскот, но въпреки това сега му беше трудно да повярва, че двамата най-висши ръководители на Службата са разпоредили следене на един от своите.
- Кои са приятелите в Ница? Френски офицери за връзка?
- Господи, нищо подобно! Никакви жабари! Наши агенти, реактивирани. Бил Найт и жена му Барбара. От пенсионирането си през 98-а живеят в Ментон. Записахме ги в курса по живопис, видели се с Амилия в сряда следобед, побъбрили си приятно. След това тя три последователни дни пропуснала занятията и Бил ни докладва, че била безследно изчезнала.
- Какво необичайно има в това?
Маркан се намръщи.
- Не те разбирам.
- Ами толкова ли е невъзможно Амилия да си е взела един-два свободни дни? Може да е болна.
- Там е работата. Не се е обадила, за да съобщи, че е болна. Барбара позвънила в хотела, от Амилия нямало и следа. Ние се свързахме със съпруга й...
- Джайлс - каза Кел.
- Да, Джайлс. Не се били чували, откакто отпътувала от Уилтшър. Мобилният й телефон бил изключен, не отговаряла на имейлите му, нямало никакво движение по кредитните й карти. Пълен мрак.
- Ами полицията?
Маркан повдигна приличните си на гъсеници вежди.
- Не са я изстъргвали от асфалта, нито са я вадили от морето, ако това имаш предвид. - Той забеляза реакцията на Кел и счете за нужно да се извини. - Прощавай, изразих се лошо. Не желаех да прозвучи, сякаш си правя майтап. Цялата история е пълна загадка, дявол да го вземе!
Кел прехвърляше наум цял поменик от възможни обяснения за случилото се - колкото произволен, толкова и безкраен: руска или иранска намеса в личните дела на Амилия; тайна уговорка с янките във връзка с Либия и Арабската пролет; внезапна криза на доверието след срещата й с Хейнс. Докато кариерата на Кел в МИ6 отиваше към края си, Амилия беше затънала до уши във франкофонска Западна Африка, с което би могла да е предизвикала интереса на французи или китайци. Ислямският фундаментализъм също си оставаше постоянен източник на загриженост.
- А потърсихте ли я под някой от известните й псевдоними? - Кел усети как устата му отново пресъхва, може би от махмурлука или от недоспиване; предишната нощ бе спал около три часа. - Дали не е замесена в операция, за която Туидълдъм и Туидълди не знаят нищо?
За себе си Маркан признаваше, че и това не е изключено, но се питаше каква ли тайна мисия би накарала Амилия Левин да изчезне, без да поиска поне техническа помощ от Главното свързочно управление - службата, обезпечаваща комуникациите и логистичната поддръжка на британското разузнаване.
- Виж - каза той. - Единствените, които знаят за случая, са Хейнс, Тръскот и семейство Найт. Бюрото в Париж не подозира нищо и така ще бъде до края. Ако изтече информация, цялата Служба ще стане за посмешище. Един господ знае какво може да се случи. Амилия има насрочена среща с министър-председателя след две седмици. Ако бъде отменена, на Уайтхол ще се разрази жестока буря. Ако във Вашингтон чуят, че най-високопоставеният ни шпионин е изчезнал, ще изперкат. Хейнс иска Амилия да бъде открита до ден-два, и то тихомълком, сякаш нищо не е станало. По план тя трябваше да се върне идната седмица. - Маркан погледна бързо вдясно, сякаш бе дочул шум. - Виж, може и да се появи отнякъде. Може да е срещнала някой френски женкар в Париж, някой Роже или Жан-Пиер с голяма пишка и вила в Екс ан Прованс. Нали знаеш колко си пада Амилия по мъжете. Мадона би могла да научи това-онова от нея.